Въпреки рекордно слабите добиви, ниските изкупни цени и неадекватното подпомагане сме свидетели как българските земеделски производители успяват да оцелеят през последните няколко години. Виждаме, че политиката сама по себе си не може или не иска да реши проблемите им. А те се трупат. Май бъдещето на българското селско стопанство пак ще се реши във фермите, а не в София.  

Задавали ли сте си въпроса кои правят земеделието успешно – фермерите или политиците?

Земеделието винаги е било в основата на икономиката и оцеляването на развитите общества. С развитието на европейските механизми за подпомагане възниква въпросът „Кой е двигателят на успеха – фермерите или политиците?“ не само у нас, но и в Европа. Истината е, че състоянието на аграрния сектор е резултат от сложното взаимодействие между хората, които работят на полето, и тези, които взимат стратегическите решения в кабинетите си без да са стъпвали на нивата.

Каква отговорност носят земеделците?

Фермерите са пряко свързани с производството – те се грижат за земята, животните, посевите и опазването на ресурсите. Без тях няма храна, няма суровини за хранително-вкусовата промишленост и няма селски общности. Успехът на един стопанин зависи от неговите знания, трудолюбие и готовност да внедрява нови технологии. Те са на първа линия и реално носят риска за климатичните промени, болестите по културите и за колебанията в цените на пазара.

Какво трябва да направят политиците?

Политиците определят правилата на играта. Те изработват законите, разпределят субсидиите, договарят международни търговски споразумения и избират приоритетните направления за развитие. Добрата политика трябва да улесни фермерите чрез инвестиции в напоителни системи, модерна инфраструктура, справедливо подпомагане и защита на интересите им в рамките на Европейския съюз и извън него. Лошата политика обаче често води до несигурност, бюрокрация и дори обезлюдяване на селските райони. Дали успяват? – оставяме отговора на вас.

Ще намерят ли държавата и земделците баланса?

Истината е, че земеделието е успешно тогава, когато има баланс между труда на фермера и визията на държавата. Фермерът знае какво е нужно за стопанството му, а политикът трябва да гледа мащабно – как националният интерес да бъде защитен в глобалната икономика. Когато тези два елемента работят заедно, секторът се развива стабилно. За съжаление нямаме нито един отрасъл в селското стопанство, който да е търсен и конкурентоспособен на световните пазари. Не е редно в аграрна България родното производство да е по-скъпо и труднодостъпно от вносните продукти. Родните плодове и зеленчуци достигнаха корекомски цени, а в същият момент земеделските производители са на ръба на оцеляването си.

Кой носи по-голямата отговорност?

В ежедневието успехът е в ръцете на фермера – той решава как да отгледа реколтата и как да управлява риска. В дългосрочен план обаче политическите решения определят дали този труд ще бъде доходоносен и устойчив. В този смисъл, нито фермерите, нито политиците могат да бъдат единствените „спасители“ на земеделието – нужни са и двете страни. Особено актуален е въпросът с недостъчните площи с напояване и липсата на визия за справяне с климатичните промени и проблемите, причинени от двуполния сеитбооборот.

Къде е истината?

Земеделието е общо дело. Българските фермери влагат ръцете и сърцата си в земята, а политиците трябва да създават по-добри условия този труд да бъде оценен и възнаграден. Успехът идва тогава, когато има доверие, сътрудничество и обща визия за бъдещето. Надяваме се скоро и това да се случи!

Всички новини от селско стопанство