Кой ще харчи 2 трилиона евро? Евродепутати заплашват да блокират новия бюджет
Нараства недоволството и съпротивата срещу бюджетните планове на Комисията за следващите години.
Евродепутатите настояват за нов проект на бюджет. В противен случай те ще спрат преговорите. Очаква се това писмо да причини главоболие на Урсула фон дер Лайен.
Лидерите на Европейската народна партия, Социалдемократите, либералната група „Обнови Европа“ и Зелените/ЕСА заплашват да спрат преговорите по седемгодишната финансова рамка, ако Европейската комисия не изпълни седемте им основни искания.
Кой ще харчи 2 трилиона евро? Искания за промяна или блокиране на бюджета.
Предисторията е предложението на Комисията от юли 2025 г. за бюджета на ЕС за 2028 – 2034 г. Според проекта той би трябвало да възлиза на почти два трилиона евро, което е значително увеличение в сравнение с настоящия бюджет.
Дотук добре. Ябълката на раздора обаче е планът за обединяване на регионалното финансиране и селскостопанските субсидии в централизирани национални програми на обща стойност 865 милиарда евро. Това е също толкова непопулярно сред фермерите, колкото и сред министрите на земеделието, регионалните представители и европарламентарите.
Тревожно е, че сливането на селскостопанското и регионалното финансиране може да размие политическите цели. Вместо това, то би създало нови конфликти в разпределението и би застрашило прозрачността и ефективността на политиките на ЕС за финансиране. В писмото евродепутатите настояват за седем искания или заплашват да блокират напредъка.
Какво искат депутатите:
- Без ренационализация. „Ние сме против Съюз а ла карт, в който централизираните национални решения пренебрегват приоритетите на ЕС и подкопават добавената стойност на ЕС.“
- Против сливането на регионална/кохезионна политика и селскостопанска политика. „Политиката на сближаване и ОСП се нуждаят от модерна визия, основана на иновации, конкурентоспособност, устойчивост и енергийна ефективност, с цел задълбочаване на единния пазар, насърчаване на конвергенцията и намаляване на неравенствата.“
- Искат засилване на ролята на регионите и местните власти. „Политиката на сближаване не може да бъде разработена и управлявана единствено от националните централни правителства. Регионите и местните власти да могат да предлагат законодателни промени.”
- Единни стандарти за селскостопански субсидии и политика. „Общата селскостопанска политика трябва да осигури равни условия за земеделските производители.”
- Без подкопаване на позицията на Европейския парламент. „Бюджетът трябва да бъде много по-подробен и ясно свързана с общите и специфичните цели на разходите, за да се даде възможност за смислено вземане на решения, контрол и прозрачност на всички оперативни разходи.“
- Регулиран контрол върху средствата от ЕС. „Регламентът за условност и придържането към ценностите на ЕС трябва да се прилагат за целия бюджет на ЕС, включително бъдещите национални планове за политиката на сближаване и ОСП, и не трябва да се дублират в паралелни инструменти.“ Целта е да се гарантира, че средствата от ЕС се отпускат само към държави, които отстояват ценностите на ЕС – по-специално върховенството на закона.
- Европейският парламент иска да бъде консултиран, когато се изразходват средства от ЕС.„Моделът „пари за реформи“ има присъщ демократичен дефицит, тъй като няма контрол от страна на Европейския парламент – като бюджетен орган и орган по освобождаване от отговорност – и от страна на национални или регионални изборни органи.“
Топката е в полето на Европейската комисия.
Топката сега е отново в полето на Комисията. Европейският парламент ще се събере на следващата си сесия на 12 и 13 ноември. Ако Комисията не покаже признаци на компромис дотогава, това би могло да усложни преговорите по финансовата рамка. „Европейският парламент не може да приеме това като основа за преговори“, заявяват евродепутатите в писмото си.
Гласуванията по бюджета все още са в начален етап. Държавите членки имат срок до 2026 г. да представят своите оценки, преди финансовата рамка да бъде върната в Европейския парламент в началото на 2027 г. Достатъчно време, за да определят позициите си и все пак да се постигне промяна.

