Криза с торовете 2026: Защо митата падат, но цените остават високи?

Въпреки опитите на регулаторните органи да облекчат тежестта върху земеделския сектор, актуалните цени на азотни торове в Европа остават критично високи и непроменени. Обявеното намаление на тарифите за внос на ключови суровини не успя да окаже очаквания пазарен ефект, оставяйки фермерите в трудна икономическа ситуация в навечерието на новия вегетационен сезон. Към края на февруари 2026 г. земеделските производители продължават да плащат същите високи суми, докато търсенето остава рекордно слабо – фактор, който в момента е единствената преграда пред по-нататъшно поскъпване.

Провалът на тарифните облекчения и ролята на CO2 данъка

Европейската комисия предложи суспендиране на вносните мита за амоняк и урея за период от една година, с изключение на вноса от Русия и Беларус. Макар прогнозите да сочат спестявания от около 60 милиона евро, пазарът реагира хладно. Търговците посочват, че основната причина за слабия внос през януари не са митата, а новият данък върху вноса на CO2. Статистиката показва драстичен спад: вносът на азотни торове в ЕС през януари е едва 179 877 тона, което представлява по-малко от 16% в сравнение със същия период на предходната година.

Стратегически запаси и стабилност на пристанищните цени

Много вносители предвидиха въвеждането на екологичните такси и натрупаха значителни количества торове още в края на 2025 г. Тези запаси успяха да компенсират дефицита в началото на 2026 г., но не доведоха до поевтиняване. Номиналните спот цени на уреята в германските пристанища се задържат на нива от 570 евро за тон – най-високата стойност от три години насам. Подобна е ситуацията и при калциево-амониевия нитрат (CAN), който се търгува стабилно на 378 евро за тон, отчитайки ръст спрямо края на миналата година.

Въздействие върху производствените разходи в селското стопанство

Според данни от Copa/Cogeca, текущите цени на азотни торове в Европа вече формират между 15% и 30% от общите разходи на фермерите. С повишение от около 25% спрямо средните нива от 2024 г., азотните продукти се превръщат в лукс, който много стопанства не могат да си позволят. В момента наличните запаси при търговците покриват едва половината от нужното количество за предстоящата реколта, което поставя под въпрос постигането на обичайните производствени стандарти и качество на зърното.

Рентабилност на торенето при ниски цени на зърното

Високите разходи за азот, съчетани с ниските изкупни цени на пшеницата и ечемика, принуждават фермерите да преразгледат своите стратегии. Въпросът дали е целесъобразно да се инвестира в скъпо торене за повишаване на протеиновото съдържание става все по-актуален, тъй като пазарът на фуражно зърно често предлага цени, близки до тези на мелничарската пшеница. Ако тази тенденция се запази, земеделските производители ще бъдат принудени да ограничат употребата на торове, което неизбежно ще се отрази на глобалния добив в дългосрочен план.

Глобални тенденции и прогнози за пролетта

Докато в Европа цените изглеждат в застой, международните пазари показват признаци на напрежение. Офертите за урея от Близкия изток за доставка през март и април продължават да пълзят нагоре, подкрепени от международни търгове и логистични предизвикателства. В Германия цените на течния тор (AHL) достигнаха най-високото си ниво от април 2025 г., като в момента се предлагат за близо 370 евро за тон. Тази несигурна среда прави пазара изключително волатилен, а фермерите – предпазливи в своите покупки за сезон 2025/26.