За председател на Българската аграрна камара (БАК) е избран Илия Проданов, а за заместник-председатели са съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Симеон Караколев и Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз, съобщи БТА.

Проданов увери, че ще се борят срещу разделението и няма да търсят конфронтация, а решение на проблемите пред сектор „Земеделие“.

По време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София, Проданов открои като основни проблеми в зърнопроизводството законодателството и напояването. Според него има нужда от сериозни реформи в поземлените отношения, защото без стабилизирането им, за да станат по-дългосрочни и предвидими, няма как секторът да се развива.

По отношение на напояването основният проблем пред земеделците е наличието на водния ресурс и неговото управление, каза Проданов. Той коментира, че колкото и да инвестираш в напояване, ако няма вода, тези инвестиции няма как да бъдат използвани, затова осигуряването и узаконяването на достъпа до вода е от изключителна важност. Към това Проданов добави инвестициите от страна на държавата в напояване. По думите му в бюджета за тази година трябваше да има 350 млн. лева за напояване, но това не се е случило. Все още няма подписан договор за строителство на помпена станция на язовир „Пясъчник“, което поставя в риск сезон 2026, 2027 и 2028 в една голяма част от Южна България и един огромен процент от въобще поливните площи в страната, заяви председателят на НАЗ. Той каза още, че за Бюджет 2026 тези средства въобще не са заложени, което ги кара да мислят, че държавата не изпълнява обявените за приоритети политики.

Проданов подчета нуждата от закон за браншовите организации и за аграрната камара, за да има най-сетне закон за браншовата представителност и да се знае кой сектор по какъв начин се представлява, защото към момента всеки, който основе организация, възприема единствено правата, но не и задълженията.

Симеон Караколев обърна внимание на кооперирането, като подчерта, че е модерно да се говори за него, но няма законодателство, инфраструктура и достатъчни стимули за него.

На пресконференцията Караколев определи единствената възможност за спиране на трета вълна от шарка у нас нуждата от ваксинация. По-добре да се компенсират тези, които изнасят продукция, отколкото да се ликвидират до безкрай животни, заяви той.

Нихат Расим, който представлява над 8400 регистрирани тютюнопроизводители, каза, че целта е да запазят тези хора, дори да ги увеличават. Според него основен проблем пред сектора се очертава искането за акциз на суровия тютюн. По думите му това директно би ударило тютюнопроизводителите и ще е много голяма тежест за обикновените хора. Увеличаването на осигуровките също внася неяснота как ще се справят производителите, повечето от които са много дребни.

Расим каза, че членуват в БАК, за да вземат решения заедно и думата им да има тежест. Колкото повече сме, по-лесно ще да си решим проблемите, допълни той.

Петко Симеонов, който представлява организацията на производители в сектор „Пчеларство“, посочи, че при тях през последните две години ситуацията е изключително тежка и има големи структурни проблеми. Той смята кооперирането между отделните производители като единствена възможност за развитие на сектора, защото в противен случай той няма как да продължи да се развива като производствен и конкурентен на световните тенденции.

Като друг голям проблем Симеонов открои неефективното и неефикасно подпомагане на сектора. Подпомагане има достатъчно, проблемът е, че то не е целенасочено, не е ефективно, няма стратегия, няма политика за развитие, коментира той. По думите му усилията им са насочени точно в тази посока.

Симеонов добави още тежката ситуация със здравословното състояние на пчелните семейства, много ниските реколти в последните две години, труден достъп на производителите до пазара. Това са все неща, които с по-добро организиране на производството и на производителите могат да бъдат решени или поне да бъдат достатъчно адекватно адресирани, каза Симеонов.

Той посочи като друг проблем факта, че в сектора са основно малки производители, които са най-уязвими при слаба реколта или сътресения на пазара. Затова ще търсят решения с инструменти за управление на този риск.

Председателят на Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ) Атанас Василев включи към обсъжданите теми Закона за виното и спиртните напитки, който беше оттеглен от МЗХ. Той подчерта, че подкрепят изсветляването на сивия сектор, но начинът, предложен от министерството, е изключително рестриктивен, а практиката в световен мащаб показва, че колкото по-рестриктивен е един закон, толкова повече сивият сектор се увеличава. Според Василев МЗХ трябва заедно с бранша да помисли по-ясен план и стратегия.

Той изрази нуждата от дотация на винарската продукция, тъй като десертното грозде получава обвързано подпомагане, а винените лозя не. “Ние сме най-слабо подпомагани от всички трайни насаждения”, посочи Василев.

Според него няма ясна методология при разпределението на средствата и това е големият проблем – неправилно разпределение на средствата, с които разполага държавата. Очакваме от министерството адекватни реакции за подпомагането, тъй като през последните две години добивите са под критичния минимум, заяви Василев.

Председателят на асоциацията за промишлено птицевъдство Даниел Божанков посочи, че при тях проблемите също са много – нерегламентирания внос, инфлуенцата по птиците, преоборудването на алтернативни системи през стоковите носачки.