Нужни са 60 години на почвата, за да се възстанови след спиране на всякакви обработки

Изследователите откриха, че микробният състав на почвите, обработвани преди това от хората, се връщат в първоначалното си състояние едва след 60 години. Това откритие е резултат от проучване, проведено чрез изследване на почвени проби в различни части на националния парк „Смоленское Поозерие“ в Русия. Събраните данни ще помогнат при оценката дали почвите са се върнали към първоначалното си състояние след интензивно земеделско използване и ще помогнат при разработването на стратегии за възстановяване.

Около 40 милиона хектара земеделска земя са изведени от обработка в Русия. В района на Смоленск тези земи са естествено залесени, което води до значителни промени в свойствата на почвата, включително микробния състав – по-специално, разнообразието и популацията на бактерии и археи. Тези микроорганизми са от решаващо значение за кръговрата на хранителните вещества и разграждането на органичните вещества, като по този начин значително влияят върху плодородието на почвата.

Учени от Центъра за проблеми на екологията и производителността на горите, Московския държавен университет „Ломоносов“ и Института по горско стопанство на Руската академия на науките проследиха промените във възстановяващите се песъчливи почви на бивши обработваеми земи в националния парк, някои от които са еволюирали в борови гори на възраст до 180 години. Те взеха проби както от залесени, така и от култивирани в момента почви на различни дълбочини – от 0,5 до 74 сантиметра.

Установено е, че в почви, които все още се обработват или са изоставени преди не повече от 30 години, микробният състав на горния и долния слой на орния хоризонт остава почти идентичен, доминиран от обикновени почвени бактерии като Actinobacteriota и Chloroflexi. Това еднообразие се запазва около 30 години след изтеглянето на почвите от земеделска употреба.

Въпреки това, след по-продължителен период (60–180 години), микробният състав във веднъж разорания хоризонт претърпява значителни промени. В горния слой има увеличение на видовете бактерии като Acidobacteriota и Dependentiae, което се дължи на дългосрочната липса на смесване на почвата и промените във физическите (плътност, влага) и химичните (киселинност, минерален състав) свойства на почвите. Тези условия създават оптимална среда за различни микроорганизми.

Проучването също така използва индекса на Шанън за оценка на микробното разнообразие, откривайки най-голямото разнообразие във все още обработвани почви. В сравнение с тях горските почви показват около 15-20% намаление на разнообразието според индекса на Шанън, вероятно поради наторяване и аерация от оран.

Резултатите от това проучване могат да бъдат от полза за екологичните оценки на степента на възстановяване на почвата в райони с интензивна селскостопанска дейност. Бъдещите изследователски планове включват изучаване на микробните общности в глинести почви на националния парк за идентифициране на индикаторни групи от микроорганизми, сподели Иван Семенков, ръководител на проекта и старши изследовател в Московския държавен университет „Ломоносов“.