ИЗИСКВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ПИПЕР

По площ на производство и стопанско значение у нас пиперът се нарежда на второ място веднага след доматите. При нашите климатични условия пиперът се отглежда като едногодишно растение.

Коренова система

В началото растенията развиват главен корен, който може да проникне на дълбочина до 60-70 см. По него се развиват много странични корени и кореновата система придобива ясно изразен брадест характер. Основната част на кореновата система се разполага на дълбочина 25-30 см.

Пиперът е характерни по-слаба коренова система, по-слаба възстановителна способност и по-слаба усвояваща способност, в сравнение с доматите. Тези специфични прояви дават отражение върху високите изисквания на културата към предшественика, типа и структурата на почвата, водния и хранителния режим.

Разклоненията на стъблото определят хабитуса на растенията, т.е. формата. Тя бива чашовидна, чадъреста и междинна.

Пиперът започва да цъфти обикновено 65-70 дни след поникването, в зависимост от сорта и условията на отглеждането. От образуването на цветни пъпки до процъфтяването преминават 5 фази. На едно растение се образуват от 40 до 150 и повече цветове. Пиперът цъфти обикновено сутрин от 6 до 11 часа, но отделни цветове продължават да се отварят и следобед. Пиперът е факултативно самоопрашващо се растение.

От образуването на завръз до формирането на плодове в техническа зрелост минават от 25 до 35 дни в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Това трябва да се има предвид за прогнозиране на беритбите и на сроковете за постъпване на продукцията. 

Изисквания към топлина

Пиперът се отнася към топлолюбивите зеленчукови култури. Семената му поникват за 7-10 дни при температура 20- 25 градуса и влажност на почвата 75- 80% от ППВ. При температура, по-ниска от 18- 20 градуса, никненето на семената се забавя с 5 и повече дни, а при температура под 12 градуса семената не поникват. Когато семената се поставят при температура 30 – 35 градуса, поникването им се ускорява с 3 до 5 дни.

Оптималната температура за растежа и развитието на пипера през вегетационния период е между 18- 25 градуса. При температура под 18 градуса растежът се забавя, а при температура, по- ниска от 13 градуса, спира и растенията започват да страдат, като при -3 и -5 градуса загиват.

При температура по-висока от 25 градуса,  растежът се ускорява и растенията удължават междувъзлията си, а при температура по – висока от 35 градуса, не се образуват генеративни органи, а образуваните цветове и завръзи оказват. 

Кореновата система на пипера е много чуствителна към температурата на почвата. Най-благоприятна температура за развитието и за активната й дейност е в границите от 18 до 22 градуса.

Пипера се развива във всички райони, където безмразният период е повече от 105- 110 дни, а средната дневна температура по време на вегетацията е – 20 градуса. При отглеждането на пипера в по-хладни райони се получават ниски добиви, тъй като растежът и плододаването спират с настъпване на първите есенни слани.

Изисквания към светлината

Пиперът се характеризира с високи изисквания към интензивността и продължителността на слънчевата радиация. Той е растение на късия ден ( 10-12 часа ). При къс ден яровизацията и светлинния стадий протичат при по високи температури.

За нашата страна светлинният режим има определящо значение през зимните месеци, когато светлината е ограничена. Това трябва да се има предвид при разсадопроизводството.

Високи са изискванията на пипера и към интензивността на слънчевото осветление. Пиперът не понася засенчване. Това трябва да се има предвид при определяне  на хранителната площ за отглеждане на растенията.

Изисквания към водния режим

От засяването на семената до началото на плододаването влажността на почвата трябва да се поддържа около 70%  от ППВ, а от началото на плододаването до края на вегетацията 80% от ППВ. През цялата вегетация влажността на въздуха трябва да е 60-70%. При такава влажност на почвата покълването на семената, развитието на кореновата система и транспирационната дейност на растенията по време на вегетацията протича най-интензивно. Когато влажността на почвата е недостатъчна, нарушава се режимът на хранене на растенията, листата загубват тургора си и растенията загиват.

При ниска атмосферна влажност, съчетана с висока температура на въздуха и на почвата, цветовете и завръзите оказват, а нарастването на плодовете се задържа. В такива случаи най-добър ефект се получава при поливане на растенията чрез дъждуване. Дъждуването подобрява фотоклимата в посева, охлажда листата на растенията и допринася за възстановяването на нормалния режим на фотосинтетичната дейност.

При поливния режим на пипера е много важно да се имат предвид следните фактори: поливките да се извършват с оптимални поливни норми, да се поддържа почвена влажност без резки колебания, без заливане и преовлажняване на почвата и на растенията. Нуждата от вода се познава не само по засушаване на повърхностния почвен слой, но и по външния вид на растенията – листата стават тъмнозелени и в ранните утринни часове са леко завехнали.

Изисквания към почвата

Пиперът се отличава с високи изисквания към типа, структурата, физико-механичния състав и плодородието на почвата. За успешното му развитие много подходящи да наносните, ливадно-канелените и горските почти, отличаващи се с високо съдържание на хумус и на хранителни вещества. При избора на почвен тип трябва да се има предвид и производственото направление. Например за ранното полско производство по – подходящи са почви с по – лек механичен състав, които са водопропускливи и бързо затоплящи се. Върху студени почви и със силно кисела реакция пиперът се развива много слабо и се получават ниски добиви.

Изисквания към хранителния режим

Торенето при пипера е едно от основните мероприятия за оптимален растеж, развитие и получаване на високи добиви. Реколтата от пипер се влияе от съдържанието в почвата на основните микроелементи – азот, фосфор и калий.

Количествата хранителни елементи, нужни за формирането на 1 тон продукция, варират в зависимост от сортовете и насоката на производство. При зеления пипер те са: за азота от 4,1 до 9,2 кг, за фосфора от 1 до 2,9 кг и за калия от 4,5 до 11,8 кг.

При сортовете за производство на червен пипер тези стойности са: за азота от 6,4 до 9,6 кг, за фосфора от 2,4 до 2,9 кг и за калия от 9,0 до11,3 кг.

Постъпването на хранителните елементи в растенията през отделните фази на развитие е различно. Най-големи количества азот растенията извличат през юли и август- до 40 % от общото количество, което се усвоява от растенията. Прави впечатление, че усвояването на фосфор в по-ранните фази на развитие ( май ) е по-голямо, а с усилване на плододаването нараства усвояването на калий и магнезий. Трябва да се има предвид обстоятелството, че високите дози от азот без фосфор, действуват потискащо върху пипера. Те водят до окапване на цветовете и до засилване нарастването на вегетативната маса. 

При климатичните условия на нашата страна и почвените типове в Северна и в Южна България се препоръчва да се спазва съотношението между трите основни хранителни елемента, като разбира се, се отчитат и наличните запаси в почвата в границите 1:2:1 ( В. Ранков и Й. Тодоров ).

Не на последно място при решаване проблема с хранителния режим при пипера е отношението на растенията към pH на почвата. Пиперът изисква алкална реакция на почвения разтвор. Това също трябва да се има предвид при избора на минерални торове. 

Изисквания към предшественика

Пиперът се развива най-добре след култури от сем. Бобови и сем. Тиквови. Много добри резултати от него се получават и след култури от сем. Житни. 

Пиперът е една от зеленчуковите култури, която много рязко реагира на монокултурно отглеждане. При въвеждане на уплътнени зеленчукови сеитбообращения като предкултури може да се отглеждат спанак, салати, зелен лук, зелен чесън и други ранни зеленчукови култури, които освобождават площите рано през пролетта и дават възможност за добра подготовка на почвата до засаждането на пипера.