Плевелите – зеления враг на човечеството

Всяка година земеделието търпи огромни загуби, причинени от заплевеляването. Данните сочат, че те са повече от щетите, причинени общо от болестите и неприятелите по културните растения. В тази статия ще наблегнем на интересни и важни факти, които трябва да знаете за плевелите и начините за интегрирана борба с тях.

На науката са известни над 30 000 вида плевели, които оказват икономическа вреда на културните растения. Основен фактор, оказващ влияние върху плевелната растителност е селскостопанската дейност на човека. Всяка промяна в технологията на отглеждане води до изменения в плевелната растителност. Като правило всяко усъвършенстване на технологията води до изместване напо-чувствителните и по-слабо приспособимите видове от по-устойчиви и по-приспособими. Плевелите има висока биологична и екологична пластичност.

Опитите показват, че добивите от средно заплевелени житни посеви намаляват с 15-20%, а при силно заплевеляване с 75%. При окопните култури, като царевицата например, загубите могат да достигнат до 92%.

Интересен факт е, че плевелите използват повече хранителни вещества от културните растения. Например паламида, в сравнение с пшеницата, при еднакъв брой растения на единица площ използва 3 пъти повече азот, 4 пъти повече калий и 1,5 пъти повече фосфор.

Плевелите драстично намаляват и водния запас в почвата. За формиране на 1 тон суха надземна маса пшеницата например използва 311 л вода, полския синап – 500 л, бялата лобода – 801 л.

В същия момент плевелите конкурират културните растения и по отношение на слънчевата светлина, като потискат фотосинтезата.

Плевелните семена запазват жизнеспособността си в почвата до над 10 години, което затруднява борбата с тях. Обикновения щир, поветицата, бялата куча лобода, тученицата, сивата кощрява и врабчовите чревца запазват кълняемостта си до 40 години в почвата.

Друга особеност, която предпазва плевелните семена е продължителният им покой. Някои видове придобиват пълна кълняемост едва след 400 до 700 дни. Например семената на полския синап узряват до пълна кълняемост след 732 дни.

Друго приспособление за самосъхранението на плевелите е неравномерното им покълнване. Семената на топлолюбивите едногодишни плевели покълнват основно през втората половина на пролетта и лятото, а на студоустойчивите и влаголюбиви видове – през есента и пано на пролет. Това затруднява комплексната борба с тях.

При недостатъчна влага семената на плевелните видове влизат в принудителен покой.

Основно правило в борбата с икономически вредните растения е те да бъдат унищожени преди да образуват семена.

Проучванията показват, че вредата от плевелите започва да се проявява още при 2-3 растения/кв.м. В зависимост от плътността заплевеляването бива слабо, средно и силно. От 1 до 10 плевелни стъбла на кв.м се счита за слабо заплевеляване, от 10 до 50 бр/кв.м – за средно, и над 50 бр/кв.м – за силно. Според наличните данни биологичния праг на вредност при зимните житни култури е 5-15 бр/кв.м едногодишни широколистни плевели, 18-40 бр/кв.м едногодишни житни плевели и 2-5 бр/кв.м многогодишни плевели. При окопните култури праговете на вредност са още по-ниски – 5-20 бр/кв.м.

Важен е и периодът на заплевеляване. През първите 2-4 седмици след сеитбата културите не се влияят негативно от плевелите и тяхното отстраняване в този етап не оказва отрицателно влияние върху растежните и репродуктивни прояви на посевите. След този период започва активната конкуренция на плевелите за хрантиелни вещества, вода, светлина и др.

За да сведем до минимум загубите от най-вредния фактор на културното земеделие – плевелите, трябва да прилагаме комплекс от мероприятия – интегрирана борба срещу плевелите.

Високата култура на земеделие изисква земеделските производители да осъзнаят, че е много по-лесно, по-изгодно и безопасно техните посеви да се предпазват от заплевеляване, отколкото на вече заплевелени площи да се прилагат третирания с препарати за растителна защита. В тази насока ще изброим основните методи на интегрираната борба с плевелите. Те биват два вида: предпазни и преки методи за унищожаване на плевелите. Към първата група спадат следните мероприятия:

• почистване на посевния материал
• правилна подготовка на оборската тор
• прилагане на агротехнически способи за повишаване на конкурентоспособността на културите срещу плевелите (навременна сеитба, дружно поникване на семената, балансирано торене, отводняване, прилагане на правилен сеитбооборот)
• унищожаване на източниците на заплевеляване
• навременно прибиране на реколтата
• противоплевелна карантина

Към преките методи за унищожаване на плевелите спадат:

• основна обработка на почвата
• предсеитбени обработки
• следсеитбени обработки
• окосяване
• плевене и ръчно окопаване (при нужда)
• химична борба с плевелите

За прилагането на интегрирана борба срещу плевелите са нужни компетентност и прецизност. Трябва добре да се познават особеностите на отделните видове плевели. Тя трябва да се изведе навреме и качествено, с подходяща и изправна техника. Основна цел на интегрираната борба е постигане на високи стопански и икономически резултати, без да се наруши биологичното равновесие в природата и без да се замърси околнота среда.

Ръководство за интегрирана борба с плевелите и култура на земеделие – проф. Тонъо Тонев