Протекционизмът, а не реколтата определят цените на селскостопанските продукти

Глобалната търговия със селскостопански продукти е изправена пред по-скъпо и сложно бъдеще, тъй като все повече страни използват протекционистични мерки, за да получат по-голям контрол върху своите вътрешни доставки и цени. Действията варират от забрани за внос/износ, като забраната на Турция за внос на пшеница и забраната на Индия за износ на ориз, до тарифи и строги санитарни и фитосанитарни правила.

Извън селското стопанство, множество страни са наложили високи мита върху китайски електрически превозни средства, а кандидатът за президент на САЩ Доналд Тръмп обеща 60% мита за китайския внос, като всичко това може да доведе до ответни действия срещу селското стопанство, отбелязват наблюдатели от индустрията.

Многостранните споразумения се заменят с двустранни и регионални договори, което води до фрагментирана смесица от правила, които карат страните да се движат в различни посоки. Глобален лидер, който може да възстанови консенсуса, все още не се е появил.

„Не помня толкова сериозна протекционистична фаза в моята кариера“, каза Стивън Никълсън, изпълнителен вицепрезидент, глобален секторен стратег – зърнени и маслодайни култури, Rabobank. „Това просто усложнява търговията и вреди на някои страни, а облагодетелства други. Получавате победители и губещи, вместо повече победители.”

Комбинация от фактори създава условия, които водят до тези протекционистични мерки, включително спомени за шокове във веригата на доставки поради пандемията от COVID-19, нарастваща инфлация, геополитически вълнения, реакция срещу глобализацията и политическа несигурност с изборите, които се провеждат тази година в страни, които са дом на почти половината от световното население. Въпреки че селскостопанските продукти продължават да се търгуват и придвижват по света, тези мерки, взети заедно, объркаха търговията, правейки я по-скъпа и добавяйки несигурност.

„В селското стопанство всичко е наред, докато нещо не се обърка, като шок в доставките“, каза Никълсън.

Повечето продукти се търгуват съгласно правилата и условията за достъп, разработени преди десетилетия, и търговията продължава, както е от години. Проблемът е само когато даден продукт стане по-политически и привлече повече внимание.

При нарастване на инфлацията държавите предприемат мерки за задържане на цените на храните за своите граждани, като например спиране на износа. Например през юли 2023 г. Индия забрани износа на бял ориз (без басмати) и по-късно наложи 20% мито върху износа на пропарен ориз. В момента индийските министри решават относно забраната за износ на ориз и обмислят премахване на данъка върху вноса на пшеница от 40%.

„Те искат да възстановят държавните си резерви и да се възползват от евтините глобални цени на пшеницата, така че това е намаляване на търговските ограничения“, каза Емке-международен експерт, но също така е индикация, че Индия вероятно няма да се придвижи към експортните ограничения. „В момента те имат някои проблеми и инфлацията на храните все още е проблем.“

Геополитическите проблеми, като нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г., повишиха температурата и скептицизма в търговията, каза Емке. Ограниченията на ЕС върху украинското зърно бяха пряк резултат от инвазията. Зърното трябваше да намери други маршрути и се озова в Полша, Словакия, Унгария и Румъния, създавайки пренасищане, което понижи цените и навреди на местните фермери.

Турция също така се стреми да защити своите фермери от понижаване на цените след последователните руски реколти от пшеница, които бяха почти рекордно големи, каза Емке, като спре вноса на пшеница от 21 юни до средата на октомври.

„Има много скептицизъм относно свободната търговия, но това не означава, че тя е спряна“, каза Емке. „Това означава, че много вериги за доставки са пренасочени. Зърното не спира; просто става по-скъпо.“

Ползите, предоставени от правилата за свободна търговия, не са разпределени по равно, което предизвиква обратна реакция, тъй като някои страни усещат отрицателно въздействие върху техните икономики и губят работни места.

Търговската политика също не успя да се справи с някои от по-новите проблеми, по-специално изменението на климата, както и трудовите стандарти. Производителите в страни, които се занимават с изменението на климата, са изправени пред определени ограничения и регулаторни изисквания, които вероятно ще оскъпят техния продукт. Те трябва да се конкурират с внос, който няма същите ограничения и следователно е по-евтин.

„Има чувството, че това е фундаментално несправедливо и ще подкопае всички усилия за справяне с изменението на климата в дългосрочен план“, казват експерти. „Извърши се много работа за това как да се справим с това, независимо дали защитата на границата срещу продукти, които са по-малко екологични, или по-строги разпоредби за това какво може да се внася. Полагат се много различни грижи за това как игралното поле може да бъде изравнено. Тези усилия са много неравномерни, тъй като САЩ, ЕС и Канада гледат на нещата по различен начин. Няма реални усилия да се съберат страните, за да се опитат да намерят решение за това, което да работи по-широко и за всички.”

Политическата мотивация също е фактор в някои от протекционистките мерки, единодушни са анализаторите в бизнеса. Най-малко 70 държави имат национални избори през 2024 г.

Резултатите от изборите и възгледите на новите лидери за търговията ще определят въздействието върху търговията. Най-тревожните резултати са свързани с лидерите, които може да смятат, че трябва да налагат повече бариери срещу вноса и да не подкрепят каквито и да било усилия за справяне с тези проблеми.

Новото управление в Мексико може да бъде добра новина за продължаващия търговски спор между Съединените щати и Канада и Мексико относно забраната за внос на генетично модифицирана царевица. Съединените щати и Канада започнаха спор със СТО, заявявайки, че забраната, наложена от президента Андрес Мануел Лопес Обрадор, нарушава изискването на търговското споразумение страните да използват научно обосновани принципи, когато прилагат мерки.

Новоизбраният президент на Мексико Клаудия Шейнбаум има научен опит и вече каза, че няма да преследва целта на настоящия президент Лопес Обрадор за намаляване на вноса на жълта царевица.

Но вторият президентски мандат на Тръмп в САЩ може да бъде най-трудното предизвикателство от търговска гледна точка. Тойочерта планове за 10% универсално мито върху целия внос и 60% мито върху китайски стоки.

Китай говори за предприемане на ответни действия по отношение на селскостопанските продукти срещу новите мита, които ЕС и други наложиха на електрическите превозни средства. Вероятно ще направи същото срещу всякакви мита, въведени от Тръмп.

Много е голяма вероятността от отмъщение и контраотмъщение. Селскостопанските продукти обикновено са продуктите, върху които държавите оказват натиск.

За страните, които контролират големи доставки на стоки, протекционистичните политики ще имат голямо глобално въздействие.Когато Турция забрани вноса на пшеница, това раздвижи пазара и когато тя отново влезе на пазара, това ще се отрази на цените.

Възможно е изчерпване на запасите и това може да доведе до голям скок в търсенето, предизвиквайки шок в цените.

След забраната за износ на ориз от Индия, цените се увеличиха с повече от 20%, а африканските републики, които силно разчитаха на Индия за ориз, се бориха да намерят нови доставчици. Вносът на ориз в Мадагаскар е намалял с 44% през 2023 г., докато вносът на ориз в Кения е спаднал до нула след забраната. Преди това е внесъл 817 000 тона, почти 70% от Индия.

Протекционистките мерки в краткосрочен план могат да постигнат очакваните цели, но в дългосрочен план това може да доведе до непредвидени последици.

Може да си мислите, че сте решили проблема за момента, но реалността е, че това ще навреди в дългосрочен план. Ако се опитате да защитите местния сектор, в дългосрочен план икономиката ще разбере, че това не е производител с ниски разходи или надежден производител, защото е подкрепен от правителствената политика и финансиране.

На Съединените щати им отне много време от гледна точка на селското стопанство, за да бъдат разглеждани като надежден доставчик след ембаргото през 70-те години. Същото се случи и с износа на соя след търговската война между САЩ и Китай от 2018-20 г.

Протекционистките мерки създават регионални търговски партньори вместо глобални търговски правила.

През последните 40 години делът на селскостопанския износ на Съединените щати е спаднал до 21% от 60%, отчасти поради засилената конкуренция с нации като Бразилия, Русия и Украйна, но също и поради митата и произтичащите от тях ответни действия.

В тези двустранни или тристранни търговски споразумения има индивидуални правила и това прави бизнеса по-сложен, а селскостопанските стоки по-скъпи.

Ерата на големите търговски споразумения вероятно е приключила поне за момента.

Многостранните споразумения са идеалното решение, тъй като търговията се случва, когато най-конкурентните производители са най-успешни, и страните се специализират в производството на продукти, в които имат най-голяма вероятност за успех.

Има истинска наложителност търговските политики и търговските правила и споразумения да се променят, за да наваксат тази нова реалност, ако искат да бъдат ефективни. Трябва да се положат усилия, за да се намери начин за справяне със страните, които търгуват нечестно, и на първо място да ги накарат да се придържат към правилата.

Проблемът е, че на света му липсва лидер, който да се справи с тази промяна. От 1950-те до началото на 2000-те години Съединените щати бяха лидер в насърчаването на свободната търговия. Ако биваше постигно споразумение, това до голяма степен беше резултат от усилията на Съединените щати.

Сега САЩ изоставиха тази роля и се придвижиха по-далеч към протекционизъм от повечето други страни. Трябва да се появят държави или група от държави, които да се намесят и да покажат известно лидерство, за да се случи някаква промяна.

ЕС не е подходящ за тази роля поради международната обстановка, нито пък Китай. Той попада в групата от страните със среден размер, които са силно зависими от търговията, като Канада.

Фермерите и зърнените компании искат да нахранят света. Това е добре за техния бизнес и това е призванието, което искат да изпълнят. Използването на ​​протекционизма не постига това и това е обезпокоително. Хората няма да могат да получат храната, от която се нуждаят, поради някаква политическа причина. Храната е там, но тези мерки не позволяват това да се случи или я правят недостъпна.

Основаната на общи глобални правила търговия би била от полза за селското стопанство и човечеството.

„Вие измъкнахте хората от бедността, хората разполагат с повече храна, доходите се повишиха по света“, каза той. „Не виждам защо това е лошо нещо и да се върна назад ме притеснява както от хуманитарна гледна точка и от гледна точка на обществената политика, така и като земеделец.“