Радостина Жекова: Рентите са емблематични. Добруджа изпреварва Европа.

Какво за вас е земеделието?

•  Всъщност това е животът ми, другата част от семейството ми. Имаме семеен бизнес и голяма част от семейството ми работи за него. Аз обичам полето и това, което правя. Предизвикателствата в нашата професия са изключително големи и всяка година са различни.

Няма научен урок и това е нещото, което научих за толкова много години в този бизнес.

Приключи ли сеитбената кампания за добруджанските зърнопроизводители?

• Почти всички са на финала със сеитбите. Забързана кампания беше понеже отложихме старта на сеитбите на пшениците поради високите температури. Паднаха дъждове, което беше изключително окуражаващо. Това е първата година от последните три, в които няма суша по време на сеитба. Тази година имаме и рапица по полетата на Добруджа, нещо което отдавна не е било.

Какво е състоянието на рапицата?

• Рапиците се развиват доста добре.  Имам информация, че само един колега е развалял площи, но най-вероятно там е нямало дъжд, за да поникне рапицата.

Поради обилните валежи ли се увеличиха площите с рапица?

• По скоро искахме да избегнем многото пролетници и по-специално царевицата. В Добруджа се сее доста царевица близо един милион декара всяка година. Три поредни години не жънем нормални добиви от нея. А на места колегите разваляха царевици. Имаше полета, където се жънеха по 100-120 кг/дка. Искахме да разпределим риска. Дъжда помогна разбира се.

Как ще повлияят ниските добиви на изплащането на рентите в Добруджа тази година?

• Рентите в Добруджа наистина са емблематични. Според проучване, което четох на Икономически университет – Варна, България изпреварва по цени на рентите Европа, Добруджа пък съвсем. По-фрапиращо за мен беше, че по дадената справка 75% от приходите на декар се изплащат като ренти. Това е изключително ненормално. Няма как приходът ти от царевица тази година да е 120 лв/дка и разходите ти да са 120 лв/дка.

Земеделеца в момента е факир. Харчат се едни пари, които не са от производство. Не може фирма, която има различен бизнес да прелива пари в земеделието и така да унищожава колеги.

Как се отразява това на зърнопроизводството?

• В Добруджа земеделието спря да се развива, като технологии и иновации именно заради нелогичните ренти. Това е урок, който не успяваме да научим и нашите доставчици постоянно са притеснени дали ще успеят да си съберат вземанията.

Ниските добиви и цени ще понижат ли рентите тази година?

• Още е рано да се каже за тази кампания. Но миналата година бяха свалени от 100 лв на 40-50 лв на декар по места и хората проявиха изключително разбиране към ситуацията. Тази година е аналогична на миналата, като единствената разлика е, че пшеницата и ечемика бяха в много добра кондиция и жънахме високи добиви, но пък царевицата уби вичко, което ожънахме като плюс от житата. Така, че аз предполагам, че рентите ще бъдат като миналогодишните, освен ако някой колега не залитне.

Сушата се увеличава през последните години.

• Да факт е, но ни морят ни не толкова липсата на валежи, а горещия вятър. Ние правим застраховка против суша през последните четири години. Тази година имахме 40 дни с високи температури и вятър. Въпреки падналите валежи горещите течения унищожиха пролетниците.

Какви са настоящите проблемите пред зърнопроизводителите?

• Наблюдавам доста колеги, понеже в Добруджанския съюз членуват над 150 фирми, и като че ли всеки един от нас си даде сметка, че това земеделие, което сме правили допреди  няколко години вече не работи по начина, по който ние искаме и трябва да нагодим земеделието си към новите реалности. Всяка смяна на технологията струва много пари. Огромния проблем на бизнеса в момента е липсата на финансиране на сектора от държавата. Това е третият програмен период, в който ако си само зърнопроизводител не можеш да кандидатстваш.

Няма яснота за бъдещото финансиране на сектора. Има доста неща, които колегите първо трябва да осъзнаят и после да се притеснят за тях. Факт е, че след две години не знаем какво земеделие трябва да правим за да получим това велико финансиране от 20 лева на декар.