Рибарите в Черно море отказват да излизат за улов: Искат държавна помощ, рибата може да поскъпне

Напрежението в Черно море поставя българския риболовен сектор пред сериозни затруднения. Част от риболовните кораби остават в пристанищата, а екипажите се опасяват от мини и взривоопасни предмети във водата. Представители на бранша настояват за държавна помощ, тъй като намалените улови вече засягат и рибопреработвателните предприятия.

За ситуацията предупреди Йордан Господинов, изпълнителен директор на асоциация „БГ фиш“ и председател на Консултативния съвет за Черно море. По думите му секторът е изправен пред извънредни обстоятелства, които налагат финансова подкрепа от държавата.

Представителите на рибарските организации подготвят обръщение към властите в България и Румъния с искане за подпомагане.

Риболовните кораби остават в пристанищата заради опасностите в морето

Военното напрежение в Черно море вече се отразява върху ежедневната работа на риболовните екипажи.

Според Йордан Господинов много от големите кораби не предприемат риболовни излизания заради опасения за безопасността.

Част от моряците отказват да плават, а други предпочитат да ограничат дейността си до крайбрежните води. Основните притеснения са свързани с възможността за среща с плаващи мини или останки от дронове, съдържащи взривни вещества. Господинов уточнява, че рибарите не се опасяват толкова от целенасочени атаки, колкото от случайни инциденти с опасни предмети.

По предоставената информация досега няма регистрирани подобни инциденти с български риболовни кораби.

Екипажи обаче са подавали сигнали до компетентните органи за забелязани съмнителни обекти във водата.

Над 1700 риболовни съда в България, около 100 работят извън териториалните води

По данни, представени от Господинов, българският риболовен флот наброява 1740 плавателни съда.

От тях около 100 са големи кораби, които извършват риболов извън 12-милната зона на териториалното море.

Именно тези съдове са сред най-силно засегнатите от ограниченията, които екипажите си налагат заради рисковете. Риболовът в по-отдалечените морски райони изисква продължително плаване и работа извън непосредствената близост до брега.

При повишена опасност част от корабособствениците предпочитат да преустановят дейността, вместо да излагат екипажите си на риск.

Това води до пропуснати риболовни възможности и затруднява планирането на доставките към преработвателните предприятия.

Големи риболовни фирми отчитат улови наполовина спрямо миналата година

Освен рисковете за безопасността, секторът отчита и сериозно намаляване на уловените количества риба. Според Господинов към 14 октомври 2026 г. някои от най-големите риболовни фирми с преработвателни предприятия са достигнали едва 50% от миналогодишните си улови.

Тези данни се отнасят до посочените предприятия и не представляват обобщена статистика за целия български риболовен сектор.

Намаленият улов създава затруднения не само за корабособствениците, но и за предприятията, които разчитат на местна суровина.

При недостатъчни доставки преработвателите могат да се сблъскат с по-ниско натоварване на производствените мощности. Възможно е също да се увеличи необходимостта от доставки на риба от други пазари.

Това би могло да доведе до допълнителни транспортни и производствени разходи, в зависимост от наличните алтернативни източници.

Ще поскъпне ли черноморската риба?

Представителите на бранша предупреждават, че намалените улови могат да доведат до по-високи цени на черноморската риба. Според Йордан Господинов местната продукция ще става все по-ограничена и по-скъпа, ако настоящата ситуация продължи.

Прогнозата е свързана с по-малките количества, които достигат до пазара, и затрудненията при осигуряването на редовни доставки.

При ограничено предлагане цените могат да се повишат, особено когато търсенето остава сравнително стабилно. Действителното отражение върху потребителите обаче ще зависи и от вноса, сезонното търсене и наличностите при търговците.

Към момента не са представени конкретни данни за размера на евентуалното поскъпване.

Затова предупреждението на бранша следва да се разглежда като прогноза, а не като вече установено увеличение на цените.

Има ли връзка между взривовете в Черно море и намаляването на рибата?

Йордан Господинов съобщава и за наблюдения на рибарите, според които рибата в някои морски райони е намаляла значително.

Той допуска, че причините може да са свързани с взривовете и потъналите плавателни съдове. Представителят на сектора обаче уточнява, че не е учен и не може да потвърди подобна зависимост.

Към момента в предоставената информация няма научни данни, които да доказват пряка връзка между военните инциденти и намаляването на рибните запаси.

Върху наличието и разпределението на рибата могат да влияят различни фактори, включително сезонните миграции, температурата на водата и хранителната база.

За установяване на причините са необходими специализирани наблюдения и анализ на състоянието на рибните популации.

Рибарите настояват за държавна помощ по режима „де минимис“

Заради затрудненията браншът подготвя искане за финансова подкрепа от държавата.

Според Йордан Господинов настоящата ситуация представлява извънредно обстоятелство, което оправдава предоставянето на помощ.

Като възможен механизъм той посочва държавното подпомагане по режима „де минимис“.

Този режим позволява предоставяне на помощи в ограничен размер при спазване на приложимите европейски правила.

Той обаче не означава автоматично обезщетяване на всички загуби или задължително предоставяне на средства при всяка извънредна ситуация. За реалното отпускане на помощ са необходими решение на компетентните органи, определяне на условията и осигуряване на финансиране.

Представителите на сектора възнамеряват да поставят въпроса пред управляващите в България и Румъния.

Румънските рибари също ограничават излизанията в морето

Проблемите не се ограничават само до българското крайбрежие.

Според информацията, представена от Господинов, рибарите в Румъния също избягват излизанията в морето. Част от корабите остават в пристанищата, а екипажите предпочитат да не поемат допълнителни рискове.

Притеснения има и сред собствениците на по-малки риболовни лодки, въпреки че те работят сравнително близо до брега. Общите затруднения на двата сектора са сред причините да се подготвя съвместно обръщение към националните власти.

В Консултативния съвет за Черно море участват 15 български и чуждестранни асоциации.

Организацията обсъжда проблемите на сектора и възможностите за координирани действия.

Какво предстои за риболовния сектор?

Основният въпрос пред българските рибари остава безопасността на плаването и възможността за възстановяване на нормалната дейност.

Продължителното ограничаване на риболовните излизания може да задълбочи финансовите затруднения на предприятията. Намалените улови създават риск и за преработвателите, които зависят от редовни доставки на черноморска риба.

Предстои да стане ясно дали държавата ще предприеме конкретни мерки за подпомагане и при какви условия.

За сектора е важно евентуалната финансова подкрепа да бъде съобразена с действителните загуби и ограниченията върху риболовната дейност. Засега искането за помощ е заявена позиция на бранша, а не вече одобрена мярка.