Седмичен анализ за зърно: 12 ноември – 18 ноември

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Зърненият пазар остана под натиск и през миналата седмица. Европейските фондови пазари през периода бяха колебливи, запазвайки притесненията при всички търгувани култури.

В страната, удължиха до 22 ноември 2024 г. сроковете за подаване на проектни предложения за напояване по подмярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Причината – наличен неусвоен бюджет по процедурата и постъпили предложения от браншови организации, съобщиха от аграрното ведомство.

Финансовата помощ по процедурата е в размер на над 97,7 млн. лева и покрива до 50% от инвестицията. Минималният размер на допустимите разходи е 29 337 лв., а максималният – 880 110 лв.

„Проектите, които ще бъдат реализирани, ще допринесат за цялостното подобряване на дейността на земеделските стопанства чрез модернизация, въвеждане на иновативни практики и устойчиво и по-ефективно управление на водните ресурси“, поясниха още от Министерството.

В същото време стана ясно, че през 2025 г. ще бъдат отворени четири приема по Стратегическия план, с общ бюджет от над 860 млн. лева,  които ще бъдат насочени към модернизиране на земеделските стопанства и инвестиции за преработка на селскостопански продукти. Това съобщи служебният аграрен министър Георги Тахов.

Той даде и повече яснота по отношение на т.нар. „украинска помощ“, като заяви, че остатъкът от 125 млн. лева ще бъде изплатен в рамките на заложения краен срок 30 ноември 2024 г.

МЗХ предлага в бюджета за 2025 г. да бъдат заложени средства за подпомагане на земеделските стопанства по Временната рамка в размер на 650 млн. лева, които да бъдат разпределени на две плащания. „Пред Съвета на министрите съм поискал продължаващо действие на тази мярка“, добави Тахов.

В Европа, цените на пшеницата в Париж успяха да отбележат седмичен ръст, но все още остават далеч под очакванията на фермерите (фиг.1).

Стойността на селскостопанската продукция в ЕС е намаляла с 1,5% през 2023 г. в сравнение с 2022 г. до 537,1 милиарда евро, показват данните публикувани в сряда от Евростат. Но не липсват и изключения. Румъния е сред страните от ЕС, чиято стойност на селскостопанската продукция се увеличава от година на година.

Спадът през 2023 г. сложи край на възходяща тенденция, започнала през 2010 г., и се дължи основно на намалението на обема на произведената продукция (минус 2,3%), докато номиналните цени на селскостопанските стоки и услуги се повишават с 0,8%.

Въпреки, че стойността на селскостопанската продукция на Европейския съюз е била по-ниска през 2023 г. в сравнение с 2022 г., има 10 държави-членки, при които тази стойност се е увеличила. Най-голямо увеличение е регистрирано в Унгария (26%) и Словакия (12%), следвани от Люксембург, Франция, Белгия и Румъния.

Малко над половината (51%) от стойността на европейската селскостопанска продукция е дошла през 2023 г. от селскостопански култури (273,6 милиарда евро, спад с 6% в сравнение с 2022 г.), а 39,9% идват от сектора на животновъдството (214,3 милиарда евро, увеличение с 2% в сравнение с 2022 г.). Останалите 9,2% идват от селскостопански услуги (25,4 млрд. евро) и неделими неземеделски дейности (23,8 млрд. евро).

Повече от половината (57,8%) от стойността на селскостопанската продукция на ЕС е реализирана през 2023 г. благодарение на четири държави: Франция (95,8 милиарда евро), Германия (76,1 милиарда евро), Италия (73 милиарда евро) и Испания (65,6 милиарда евро). Следват Холандия (41,5 млрд. евро), Полша (36,8 млрд. евро) и Румъния (22,2 млрд. евро).

Заедно тези седем държави-членки са отговорни за три четвърти (76,5%) от стойността на селскостопанската продукция на ЕС през 2023 г.

През океана, фючърсите на пшеницата в Чикаго се повишиха в петък (фиг.2), но бяха на път да запишат най-големият си седмичен спад от юни насам, под натиска на бързо укрепващия щатски долар и подобрените климатични условия в основните производствени региони.

Царевицата остана непроменена, а соята се коригира незначително в края на седмицата, но и двете следват низходяща тенденция, тъй като търговците се притесняват, че промените в политиката за биогоривата при бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп ще намалят вътрешното търсене.

Щатският долар се насочи към най-големият си седмичен ръст от повече от месец и е все по-близо до едногодишен връх, подкрепен от очакванията за корекция при лихвените проценти на Федералния резерв и мнението, че политиката на Доналд Тръмп може да предизвика инфлация.

В региона на Черно море, според консултантската компания Sovecon настоящите руски запаси от пшеница са намалели с 14% (до 38,7 милиона тона) към 1 октомври в сравнение с миналата година.

„Запасите от пшеница са намалели рязко в сравнение с предходното тримесечие поради ниските нива на производство на руска пшеница и активния износ“, коментират от консултантската компания.

Износът на зърно по море от Русия е нараснал с 11% на годишна база през октомври (до 6,3 милиона тона), а от началото на кампанията е нараснал с 2,1% спрямо същия период на 2023 г., според данни за корабоплаването, получени от Ройтерс.

Анализаторите изчисляват, че Русия вече е експортирала около 45% от количествата си за износ на зърно за настоящия сезон, който се оценява официално на 55-57 милиона тона.

Министерството на земеделието прогнозира тазгодишната зърнена реколта от 130 милиона тона, след месеци на лошо време. Тази цифра представлява 12% спад от 148 милиона през 2023 г. и 18% понижение от рекордните 158 милиона тона през 2022 г.