Седмичен анализ за зърно: 24 – 31 декември
Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.
В кратката, празнична седмица международните пазари останаха апатични, следвайки низходящата тенденция от последните седмици. Хлебната пшеница по мартенския контракт на базираната в Париж Euronext затвори преди Коледа с понижение от 0,4%, до 230,25 евро за тон.
На борсата в Чикаго ситуацията при най-търгуваният договор за пшеница беше аналогична, с понижение от 0,4% до 5,40 долара за бушел.
Страната остана без бюджет за 2025, но от НСИ направиха равносметка на изминалата 2024 в областта на селското стопанство. Според доклада, крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ през 2024 г. възлиза на 9 440,6 млн. лева, което е с 10.6% по-малко в сравнение с предходната година. Спадът се дължи основно на редукция в цените (5.6%) и обемите (5.3%).
Стойността на продукцията, произведена в растениевъдството, е 6 153,1 млн. лв. В този подотрасъл има намаление спрямо 2023 г. – с 13.6%. То се дължи предимно на спад в цените – със 7.1% и в обемите – със 7%.
Общото намаление на цените на растениевъдната продукция е резултат от понижените цени на зърнените култури с 13.4% и на фуражните култури – с 3.8%.
По отношение на обемите, спадът е най-голям при зърнените и техническите култури, а именно царевица за зърно – с 41.3%, слънчоглед – 19.5% и рапица – 15.6%.
В Европа, Европейската комисия публикува доклад за селскостопанските перспективи на общността през следващите 10 години. От него става ясно, че ЕС ще продължава да бъде нетен износител на селскостопански храни, но забележимите секторни промени включват спад в общото производство на месо, стабилизиране на производството на зърнени култури, производството на мляко ще достигне плато, очаква се увеличение на броя на домашните птици и производството на варива.
Очаква се макроикономическата среда да бъде стабилна, а инфлацията да се върне към целевото ниво от 2%. Потреблението на месо леко да намалее, главно на говеждо и свинско месо, докато потреблението на растителни протеини ще нарасне.
Частични промени ще има и при използването на обработваемата земя в ЕС към 2035 г. Прогнозира се пренасочване на използването на земя от зърнени култури и рапица към соя, други маслодайни семена и бобови култури. Причина за това изменение е по-ниското търсене на зърнени култури за фураж и биогорива.
Добивите от зърно и маслодайни ще се увеличат незначително до 2035 г., благодарение на положителното развитие на прецизното земеделие, цифровизацията и подобреното здраве на почвата. Производството на зърнени култури се очаква да бъде движено от царевица и ечемик, а производството на пшеница се очаква да се повиши след спад през 2024 г.
През океана, последната сесия преди Коледа в Чикаго показа нов спад при цените на пшеницата. Договорът за март 2025 продължава да се търгува под 5,40 долара/бушел, което все още е близо до най-ниското търгувано ниво за всички времена.
Силата на долара, по-малко от месец преди встъпването в длъжност на новия американски президент, остава фактор за натиск върху цените на пшеницата, които механично се коригират, за да останат привлекателни на фона на новите реколти от южното полукълбо на международната сцена.
В региона на Черно море, експортното мито върху руската пшеница се повиши с 15,3% до 4 1768,7 рубли за тон от 25 декември, спрямо 4 136,5 рубли за тон през предходната седмица, съобщи руското министерство на земеделието.
Налогът върху ечемика скочи до 2781,8 рубли на тон, спрямо 2185,3 рубли на тон преди седмица, а този върху царевицата се увеличава до 4894,8 рубли на тон, спрямо 4393,3 рубли на тон преди.
Митата се основават на индикативни цени от 240,40 долара за тон при пшеницата, 202 долара за тон при ечемика и 230 долара за тон при царевицата. Последните обявени мита остават в сила до 2 януари включително, когато се очаква правителството да обяви новите седмични ставки.
Припомняме, че руското правителство определи квота за износ на пшеница от 10,6 милиона тона за периода от февруари до юни и въведе забрана за износ на ечемик и царевица през същия период.
Това накара някои анализатори да очакват увеличение при цените на пшеницата през следващите месеци, поради напрегнатия глобален пазар и възможността за редуцирана прогноза на USDA по отношение на руския износ.
