Седмичен анализ за зърно: 29 август – 4 септември

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична
база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Последната седмица премина обнадеждаващо, а покачването на котировките в края на август и от двете страни на океана даде нов импулс на световните борси и пазари. Суровият петрол също се възстанови, изкачвайки се на нива над 79 долара за барел на борсата в Ню Йорк в началото на седмицата.

В страната, близо 1,63 млрд. лева са били разпределени от Държавен фонд “Земеделие” в периода 9 април – 26 август 2024 г., отчитат от Министерството на земеделието. Интересно е, че 1 022 872 603 лв от тази сума са от европейски средства.

От министерството отбелязват, че Кампания 2023 за директните плащания е приключила успешно, като към 26 август 2024 г. са изплатени 99% от бюджета за директно подпомагане по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. 

Според доклада, през август 2024 г. промените в стандартите ДЗЕС 5, 6, 7 и 8 са утвърдени от министъра на земеделието и храните. С тях отпадат някои екологични изисквания, като се премахва задължение за оставяне на непроизводствени площи, въвежда се опция за диверсификация, отменя се зимен чувствителен период при обработките на обработваемите земи и други.

В Европа, последните данни за инфлацията в Германия достигнаха 1,9% на годишна база, доста под очакваните 2,1% и 2,3%, публикувани миналия месец. Това кореспондира с данните за спад на инфлацията в еврозоната и засилва перспективата за по-нататъшно намаляване на лихвените проценти от ЕЦБ.

След резкия спад, датиращ от 12 август, европейският пазар на пшеница (фиг.1) изглежда най-накрая отчете мащаба на производствената катастрофа във Франция и в по-малка степен в Германия. Argus Media, която поддържа прогнозата си за реколтата във Франция на 25,17 млн. тона, публикува прогноза за износ на френска мека пшеница към трети страни за 2024/2025 г. от само 4,1 млн. тона, което е спад  с 60% спрямо средното за последните 5 години.

От своя страна, Европейската комисия в петък намали прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС27 за 2024 г. до 116,1 милиона тона от 120,8 милиона тона, очаквани миналия месец. Прогнозите за износ на мека пшеница от ЕС-27 за 2024/2025 г. бяха намалени от Комисията до 26 млн. тона, спрямо 32 млн. тона миналия месец.

Другите производства в ЕС27 също бяха намалени от Европейската комисия: ечемик 51,3 млн. тона срещу 52,7 млн. тона миналия месец; царевица 61,65 млн. тона срещу 62,9 млн. тона преди месец; рапица 18 млн. тона срещу 18,4 млн. тона преди.

През океана, при затварянето си в петък, борсата в Чикаго отбеляза общо покачване на всички стоки (фиг.2).

В допълнение към обичайните технически съображения и краткото покритие, които оправдават този тип движение след рязък спад, пазарът също така получи импулс от ускоряването на износа в Съединените щати.

При пшеницата седмичните експортни продажби на САЩ достигнаха 532 100 тона, в съответствие с очакванията. Както при царевицата, така и при соята, седмичните експортни продажби надхвърлиха очакванията. Миналата седмица бяха продадени 1 494 млн. тона царевица и 2 616 млн. тона соя. В края на седмицата USDA обяви изключителна продажба на 118 000 тона американско сорго на Китай.

В региона на Черно море, митото върху износа на пшеница от Русия ще бъде повишено до 1115,7 рубли (12,3 долара) от 4 септември 2024 г. спрямо досегашната ставка от 908,5 рубли (10,02 долара) за тон, според руското министерство на селското стопанство.

Налогът върху ечемика отново ще остане нулев, а този върху царевицата ще бъде повишен до 724,5 рубли (7,99 долара) от 701,4 рубли (7,73 долара) за тон.

Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена на база индикативната цена от 214,1 долара за тон, за ечемика – 178,7 долара за тон, за царевицата – 195,7 долара за тон.

Украйна се похвали, че за година е успяла да изнесе повече от 43 милиона тона зърнени култури през морския хуманитарен коридор. Това заяви Денис Марчук, заместник-председател на Украинския аграрен съвет по време на брифинг в Media Center Ukraine.

Без да пречи на украинския износ, Румъния успя да защити от него вътрешният си пазар.

В интервю за румънската B1 TV министърът на земеделието Флорин Барбу обясни, че засега няма лиценз, издаден от Министерството на земеделието и развитието на селските райони (MADR), за внос на зърно от Украйна, тъй като не е имало такава необходимост.

„Със зърното от Украйна нещата са пределно ясни. Румъния практически спря вноса на зърно от Украйна до 31 декември. Това е механизъм, който разработихме и съгласувахме с украинската държава, така че когато ни свърши зърното или имаме нужда от определени продукти да бъдат преработени, единствените, които могат да внасят от Украйна са фермерите и преработвателите в Румъния.

Внос би могъл да има единствено на базата на лиценз – подава се определен файл а на ниво Министерство на земеделието разполагаме със специализиран софтуер, в който ние интегрираме всички запаси в Румъния и в случай, че някой или компания, която преработва масло поиска от Министерството на земеделието да внася слънчоглед от Украйна, ние първо идентифицираме наличните количества в съответния район, и ако имаме запас от слънчоглед при производителя, ние го изпращаме при него, лиценз за внос може да има само в случай на липса на количества в страната. Пак повтарям, към момента няма издаден лиценз за внос на зърнени култури“, завърши министърът.