Седмичен анализ за зърно: 4 – 10 декември

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Измина една относително неутрална седмица за световните борси и пазари. Негативната тенденция на месечна и годишна база продължава и през последния месец от годината.

Ситуацията е статична и всички са в очакване на предстоящите важни решения. В САЩ те са свързани с политиката на Тръмп след стъпването му в длъжност, в Европа всички обсъждат последствията от евентуално споразумение между ЕС и Меркосур, докато в Египет военните превзеха търговията със зърно.

В страната, за промени в екосхемите, целящи да намалят натиска на зелената сделка, съобщи Аделина Стоянова, директор на дирекция “Директни плащания” към земеделското министерство.

Една от промените е  свързана с възможността за подпомагане на угарите, осигурена в рамките на еко схемата за поддържане на екологичното разнообразие и екологичната инфраструктура.

Стоянова припомни, че отпада задължителното изискване поне 4% от обработваемата земя да бъде използвана за непроизводствени площи. „Площите под угари, които могат да се заявяват в рамките на тази интервенция, обаче не могат да надхвърлят 7% от обработваемата земя на стопанството”, допълни тя.

Ограничението се налага, за да не се окаже, че в стопанството всички площи са угари и трябва да бъдат подпомагани като такива. Сумата, определена за поддържане на угарите в рамките на тази схема е 50 евро на хектар.

В Европа, цените на пшеницата в Париж отбелязаха слаби колебания на седмична база, затвърждаващи по-широката негативна тенденция (фиг.1).

Индексът при цените на зърнените храни, публикуван от ФAO на 6 декември, достигна средно 111,4 пункта през ноември, което е спад с 3 пункта (2,7%) спрямо октомври и 9,6 пункта (8%) под стойността от ноември 2023 г.

Световните цени на пшеницата се понижават месец след месец поради увеличените доставки от текущите реколти в Южното полукълбо и подобрените условия за реколта 2025 г. в някои големи страни износителки от Северното полукълбо. По-слабото международно търсене също допринесе за по-ниския ценови диапазон.

Информация, публикувана в полски и румънски медии, които цитират анализаторите от Barva Invest гласи, че износът на украинска царевица за ЕС вече значително надвишава прага, предвиден в споразумението за свободна търговия.

Анализаторите припомнят, че при тази ситуация Европейската комисия би трябвало да задейства автоматичния защитен механизъм в рамките на 14 дни, целящ да възстанови митата на ЕС върху вноса на определен продукт за да защити местните производители.

Тъй като реакция от Европейската комисия все още липсва, анализаторите подозират, че данните, на които ЕС разчита, не са актуализирани по някаква причина.

Проблемите за европейските пазари не се изчерпват единствено с Украйна. Европейската конфедерация за производство на царевица (CEPM) предупреди за ефекта от търговското споразумение, което се договаря между ЕС и южноамериканската група държави Меркосур. Посочвайки, че 25% от потреблението на царевица в ЕС разчита на внос, от CEPM казват, че ако сделката бъде подписана, „това съотношение се очаква да нарасне, като един на всеки три тона царевица ще бъде внос“.

Срещу договора вече се обявиха страни като Франция, Италия, Испания, Румъния, Полша и Австрия. Според тях, страните от Меркосур работят при по-малко строги екологични, трудови и безопасни стандарти, което им позволява да произвеждат повече селскостопански стоки с по-ниски разходи.

През океана, пазарната активност в Чикаго, макар и положителна (фиг.2), остава в очакване на пазарните перспективи, очертани от новата администрация на Тръмп. Очаква се щатският долар да продължи да укрепва в условията на растяща икономика на САЩ.

Въпреки това, прекъсванията на търговията с ключови търговски партньори, като Китай и Мексико могат да създадат вредни и трайни въздействия върху износа на САЩ. Освен това несигурността в политиката за биогоривата поражда несигурност относно стабилността при вътрешното търсене на етанол на базата на царевица и соя, използвани за биодизел и възобновяем дизел.

Перспективите пред експортния пазар на американската царевица и соя са най-застрашени през следващите месеци. Комбинацията от обилни доставки в Съединените щати, рекордни реколти в Южна Америка и ответни мита биха били причина внезапно забавяне на износа.

Износът на царевица и соя от САЩ ще трябва да бъде пренасочен, забавяйки общия темп и увеличавайки разходите за доставка до по-малките пазари. Силният животновъден сектор в САЩ предвещава продължаващо нарастване в търсенето на фуражи, макар и недостатъчно, за да поеме потенциалните загуби при износа.

В региона на Черно море, митото върху износа на пшеница от Русия ще бъде 4871,5 рубли (48,57 долара) за тон от 11 декември 2024 г., според Министерството на земеделието.

Налогът за износ на ечемик и царевица ще бъде съответно 2229,1 рубли (22,22 долара) и 4513,2 рубли (44,99 долара), съобщиха от министерството.

Ставката на експортното мито за пшеницата е изчислена при индикативна цена от 233,3 долара за тон, за ечемика – при цена от 187,5 долара за тон, а за царевицата – 218 долара за тон.

Въпреки опасенията за размера на руския износ и състоянието на бъдещата реколта, Русия уверено запазва третото си място в света по доставки на храни като цяло и първото по доставки на пшеница. Това каза президентът Владимир Путин на заседание на Съвета за национални проекти.

Земеделските производители трябва своевременно да бъдат финансирани, продължи държавният глава. „В момента не трябва да има абсолютно никакви пропуски. За пролетните грижи трябва да бъде осигурено своевременно финансиране“, добави той.

В същото време беше оповестено, че износът на селскостопански продукти от Русия ще надхвърли 50 милиарда долара годишно до 2030 г., според прогнозите на анализаторите на VTB. Това бе съобщено в рамките на  15-тия Инвестиционен форум Russia Calling.

„Според прогнозите, износът на селскостопански продукти ще надхвърли 50 милиарда долара до 2030 г. Новите области на растеж в производството на месо и млечни продукти, както и продуктите на хранително-вкусовата промишленост, ще добавят стойност към водещите позиции в зърнения сегмент“, категорични са експертите на VTB.

В последните дни, една новина успя да породи опасения сред световните търговци и имаше силен отзвук в Русия (като основен източник на пшеница за Египет). Египетска военна агенция поема вноса на стратегически стоки в страната, заменяйки съществуваща от десетилетия държавна институция (GASC).

В официално писмо от държавните власти се казва, че агенцията Mostakbal Misr, отговаряща за устойчиво развитие на египетските военновъздушни сили е станала изключителният орган, отговорен за вноса на хранителни стоки.

„Агенция Mostakbal Misr ще поеме всички юрисдикции, притежавани преди от GASC“, се казва в писмото.

„Министерството на доставките гарантира, че агенцията има финансовия капацитет да изпълни всички ангажименти, произтичащи от търгове и директни покупки“, пише още на страниците на документа.