Седмичен анализ за зърно: 9 – 15 октомври

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

В Париж пшеницата загуби седмичните печалби, след като затвори на по-ниски нива в петък и продължи да спада в понеделник. В Чикаго картината бе сходна, но зад низходящия тренд стои и последния доклад на USDA.

В страната, първият транш от втората половина на т.нар. „Украинска помощ“ най-накрая тръгна към стопаните. Но и тук не се мина без проблеми, тъй като не всички земеделски стопани, получили пари по предишния транш, взеха и сега. Това предизвика нова вълна от объркване и недоволство.

Като възможни причини за неизплащане на средствата бяха посочени неплатени задължения към НАП или липсата на пререгистрация като земеделски стопани.

Ситуацията се заплете допълнително, след като земеделци разказаха, че някои от тях със задължения към НАП са получили средства от сегашния транш, а други без задължения и с валидни регистрации (които са взели пари при предишния) сега нямат превод по неясни за тях причини.

По неофициална информация, неизплатените суми на фермерите ще отидат директно в НАП, но според юриститова няма как да стане, освен ако парите не са в сметките им, откъдето Приходната агенция да си ги вземе.

В Европа, Декемврийският контракт (фиг.1) се установи на 228,25 евро за тон, оставяйки договора почти непроменен през седмицата.

Бъдещето на европейския износ отново излезе на дневен ред, след като един от основните износители в ЕС (Франция) се сблъска със загуба на традиционни пазари, на фона на слабата стопанска година.

Алжир изключи френски компании от търг за внос на пшеница миналата седмица и изиска от участващите фирми да не предлагат пшеница с френски произход, очевидно следствие от подновеното дипломатическо напрежение между Алжир и Париж, коментираха търговски източници.

Страната проведе един от редовните си търгове във вторник, по който OAIC закупи над 500 000 тона пшеница, но този път френските фирми не са получили покана за участие, докато нефренските компании, които са участвали, са били помолени да не предлагат френска пшеница като опция за доставка.

От друга страна, „Франция ще отстъпи лидерството на Русия като основен доставчик на мека пшеница за Мароко през селскостопанската 2024-2025 година“, каза ръководителят на Мароканската асоциация на търговците на зърнени култури (FNCL) Омар Якуби пред журналисти.

Според него, доминацията на Русия се дължи на конкурентното съотношение между качество и цена. Той обаче предупреди, че тази промяна е „чисто циклична“ и не означава дългосрочна тенденция, тъй като Мароко исторически разчита на френската пшеница.

Според местни търговци, предвид очаквания спад на френския внос на пшеница е необходимо да се обърне внимание на други страни износителки, като Русия, Румъния, България, Украйна, балтийските страни и Полша.

Известно е, че Румъния е сред първенците при страните, изнесли пшеница през настоящия земеделски сезон. Това поставя България в по-изгодна позиция по отношение на налични обеми за втората половина на кампанията.

През океана, месечният доклад на WASDE, публикуван в петък от USDA, не донесе големи изненади за американските баланси. По този начин пазарите приключиха седмицата със спад (фиг.2), особено под натиска на продажбите от фондовете за пшеница, царевица и соя.

При пшеницата USDA леко стеснява запасите в САЩ за 2024/2025 г. с намаление до 22,1 млн. тона, малко под очакванията в резултат на увеличение на вътрешното потребление.

При царевицата, както се очакваше след доклада от 30 септември, USDA намали началните запаси с 1,3 млн. тона до 44,7 млн. тона. Средният добив от царевица в САЩ се увеличи до 183,8 бушела на акър, което доведе до увеличение на производството до 386,18 млн. тона. Увеличението на износа с 600 000 тона до 59 млн. тона обаче предполага свиване на запасите от царевица в САЩ до 50,8 млн. тона срещу 52,3 млн. тона, очаквани за миналия месец. 

В региона на Черно море, Кремъл обяви ново увеличение за експортното мито за пшеница, което не беше изненада, тъй като то представлява относително малка сума в доларово изражение и беше частично очаквано поради скорошния спад на рублата.

Така, от 16 октомври 2024 г., митото върху износа на пшеница от Русия ще бъде 1872 рубли (19,54 долара) за тон, а това за ечемика ще бъде 392,8 рубли (4,1 долара) за тон, съобщиха от министерството. Митото за износ на царевица ще бъде 2827,2 рубли (29,51 долара) за тон.

Ставката на експортното мито за пшеница е изчислена при индикативна цена от 215,8 долара за тон, за ечемик – при цена от 182 долара за тон, а за царевица – 218,3 долара за тон.

Цените на руската пшеница с 12,5% протеин достигнаха 222-224 долара/тон (FOB) в началото на месеца, а тази седмица се покачиха до 230 долара/тон, според търговците.