Седмичен обзор на зърнените пазари: Предизвикателства пред родното производство и европейската продоволствена сигурност
Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси. През изминалата седмица котировките на основните зърнени култури в Европа, като пшеница и царевица, запазиха нивата си в рамките на вече познатия ценови диапазон. Към момента развитията на европейския континент остават сравнително ограничени, което не дава сериозни предпоставки за драстична промяна в текущата пазарна тенденция.
Празничният календар и краткосрочните пазарни очаквания
В краткосрочен план се прогнозира осезаемо намаляване на активността от страна на много държави вносителки. Основната причина за това затишие са празненствата по случай китайската Нова година, както и настъпването на свещения за мюсюлманския свят месец Рамадан. Тези фактори традиционно влияят върху темповете на търговия и логистиката в глобален мащаб.
Напрежение в българския сектор заради внос на аржентински слънчоглед
На местна почва сериозен смут сред земеделската гилдия предизвика появата на снимка в социалните мрежи, показваща кораб, акостирал на българско пристанище. Информацията гласи, че плавателният съд е натоварен с аржентински слънчоглед. Новината беше популяризирана чрез страницата на председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов. Постът му бе придружен от остра критика относно бъдещето на българското производство. Въпреки обществения отзвук, конкретният казус с кораба остава неясен поради липсата на официални данни от държавните институции. Изглежда обаче, че първоначалният оптимизъм след протестите срещу споразумението с Меркосур, определян тогава като голяма победа, вече е отшумял, а секторът е изправен пред нови тревоги в променената реалност.
Динамика на българския износ и състояние на запасите от пшеница
Докато казусът с аржентинския внос заема централно място в обществения интерес, други кораби засилиха експортната дейност на страната ни. Последните данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) показват, че само за един месец от България са изнесени 405 360 тона пшеница. Този обем започва да компенсира първоначалния слаб старт на тазгодишната кампания. За периода от 1 юли 2025 г. до 2 февруари 2026 г. общата експортирана пшеница достига 2 820 561 тона, като лъвският пай от 2 105 587 тона е насочен към трети страни. Продажбите към държави-членки на Европейския съюз възлизат на 714 974 тона. По отношение на вътрешния пазар, от началото на стопанската година са реализирани 905 849 тона, от които 390 730 тона са за човешка консумация. Силният износ логично доведе до намаляване на националните запаси с над половин милион тона само в рамките на януари.
Кризата с торовете в ЕС и влиянието на механизма CBAM
Ситуацията в Европа се усложнява не само от ценовите колебания на пшеницата в Париж, които остават стабилни въпреки леките дневни отклонения. Сериозен повод за притеснение дават данните на Европейската комисия относно вноса на азотни торове. След въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), вносът е спаднал драстично. През януари 2026 г. в ЕС са внесени едва 179 877 тона азотни торове, което е огромно понижение спрямо 1 183 728 тона през същия месец на миналая година. Този спад до под 16% от нормалните нива поставя фермерите в изключително трудна позиция, тъй като азотните торове съставляват близо 46% от общото потребление на торове в съюза.
Растящи разходи и заплаха за продоволствената сигурност
Проблемите се задълбочават от факта, че цените на торовете на вътрешния пазар в ЕС продължават да растат, като през януари 2026 г. те са с 25% по-високи спрямо средните стойности за 2024 г. От организацията Copa Cogeca предупреждават, че торовете формират между 15% и 30% от производствените разходи. При отрицателни маржове на печалба за трета поредна година в сектора на полските култури, ситуацията може да се окаже повратна точка за много страни. Текущите запаси покриват едва половината от нуждите за кампанията, а в страни като Италия и Ирландия нивата са още по-критични. Организацията призовава за незабавно спиране на прилагането на CBAM за торове, за да се защити европейското земеделие и продоволствената сигурност.
Влиянието на САЩ и спекулативните движения на борсата в Чикаго
Отвъд океана, пазарите реагираха мигновено на последния доклад на USDA и дългия уикенд по случай „Денят на Президента“. В края на седмицата беше регистрирано поскъпване на основните зърнени култури в Чикаго, въпреки загубите на други стокови пазари. Този ръст бе движен от спекулативни покупки, провокирани от геополитическото напрежение в Черноморския регион и опасенията за измръзване на посевите в Русия и Украйна. Въпреки това, още в първия работен ден на новата седмица, търговската сесия откри с понижения както при зърнените, така и при маслодайните култури.
Актуални прогнози за реколтата и износа в Черноморския регион
В региона на Черно море финалните оценки за руската реколта през сезон 2025/26 г. сочат общ добив от 139,6 милиона тона зърно, включително 90,9 милиона тона пшеница. Тези данни, базирани на проучване на Центъра за ценови индекси, показват повишение спрямо ноемврийските прогнози. Очакваният износ на пшеница за текущия сезон също бе коригиран нагоре до 45,6 милиона тона. Интересна е и тенденцията при маслодайните култури, където се очаква ръст в производството на слънчоглед, соя и рапица за предстоящия сезон 2026/27 г. Въпреки повишените оценки за производството на слънчогледово олио, прогнозите за неговия износ бяха леко редуцирани, което подчертава динамичната и постоянно променяща се пазарна среда в региона.
