Това е Аржентина: 500-годишна традиция в говедовъдството
Дълголетната култура на произвпдство на говеждо месо в Аржентина продължава да оформя бъдещето на южноамериканската нацията и е призната по целия свят.
Духът на тези почитани аржентински каубои прониква в обществото, което е дом на най-ненаситните ядещи говеждо месо на Земята. Средният аржентинец консумира повече от 45 кг говеждо месо годишно. И това е така от самото начало.
Испанците донасят първите говеда в Аржентина само 40 години след като Христофор Колумб открил континента. Говедата били докарани, за да осигурят месо за селата. Кравите от иберийско креолско развъждане са били много плодовити и бързо образували диви стада, които се разпространили в богатите и практически необитаеми пасища на това, което сега е известно като Пампа. Скоро имало повече крави, отколкото хора, които да ги ядат.
Без значителни хищници и достатъчно място за разходка, популацията на говеда набъбна до десетки хиляди в рамките на няколко години. До началото на 1700 г. се изчислява, че 30-40 милиона крави са били разпръснати из пампасите.
Говедата буквално станали свободни за вземане. Гаучосите събирали дивите животни, клали ги и продавали най-добрите разфасовки на импровизирани мокри пазари в и около Буенос Айрес.
По-късно Шортхорн, Херефорд и Ангус от Великобритания са кръстосани с креолски говеда, което спомага за подобряване качествата на месото.
С появата на хладилните системи в края на 1890 г. износът на прясно говеждо месо започва да процъфтява от страната. Говеждото под налягане се транспортира през Атлантическия океан, както и до други региони на Южна Америка. В годините точно преди и след началото на 20-ти век износът на говеждо месо достига над 10 000 тона годишно.
С нарастването на населението на Аржентина балансът между доставките и потреблението на говеждо месо се изравни. Аржентинската говедовъдна промишленост узрява в крак с нарастващата индустриална база на страната, макар и често прекъсвана от световните войни и периодични вътрешни размирици.
Вътрешните селища се превръщат в производствени и търговски центрове, когато имиграцията от разкъсваната от войни Европа отново нараства, особено от Италия и Германия.
С имиграцията дойде капитал за инвестиции и работна ръка за земеделски и индустриален растеж. Както винаги, Аржентина предложи на гражданите си евтино и стабилно снабдяване с храни – изобилие от говеждо месо. Това беше манна небесна за европейците, които бяха преживели десетилетия на хранителна несигурност, граничеща с глад.
Нож с две остриета
И през 20-ти век производството на говеждо месо остава централно за аржентинската икономика, но любовта на страната към говеждото и личността, която върви с него, днес служат като нож с две остриета. Говедовъдната промишленост често попада в турбуленция, тъй като правителството непрекъснато ограничава цените на говеждото, за да запази храната евтина, както и да успокои социалните недоволства и да потуши инфлацията на храните.
И отвъд политическата манипулация, най-вече под формата на ограничения за износ, днешните аржентински производители на говеждо също претендират за пазарен контрол от страна на компаниите за преработка на месо, потиснически контрол върху околната среда и конкуренция с производителите на соя и царевица за по-добра земя.
И така, докато аржентинската индустрия за говеждо месо се опитва да се задържи на глобалния пазар, производителите на едър рогат добитък се чувстват така, сякаш с всяка стъпка напред биват избутвани две стъпки назад. Все пак има оптимизъм и място за устойчивост.
