Торовете през 2027 г.: кога да купуват земеделците и какво да очакват?
След силните ценови колебания през 2026 г. земеделските производители влизат в новата стопанска година с повишени разходи за минерални торове. Международните прогнози допускат известно облекчаване на пазара през 2027 г., но енергийните цени, геополитическите рискове и търговските ограничения остават фактори, които могат да променят посоката.
За стопаните въпросът вече не е само колко струва един тон тор, а кога и при какви условия е икономически оправдано да го закупят.
Как се движи пазарът на торове в края на 2026 г.?
Данните на Националния статистически институт показват, че разходите на българските земеделски производители за основни производствени ресурси продължават да нарастват.
През третото тримесечие на 2026 г. ценовият индекс на минералните торове е с 20,2% по-висок спрямо същия период на предходната година. При електроенергията, горивата и другите енергийни ресурси увеличението достига 23,3%.
Спрямо средното равнище за 2025 г. поскъпването на минералните торове е 18,3%, а при енергията и горивата – 21,7%.
Тези показатели са особено важни за растениевъдството, тъй като торенето и горивата формират съществена част от производствените разходи. Трябва да се има предвид, че става дума за ценови индекси, а не за конкретни пазарни оферти или средна цена на тон тор в България.
Какво показват международните прогнози за 2027 г.?
В октомврийския си доклад Commodity Markets Outlook Световната банка очертава възможност за постепенно успокояване на пазара на торове през следващата година.
Според прогнозата цените на торовете като цяло ще се повишат с около 14% през 2026 г., след което през 2027 г. се очаква да се върнат приблизително до равнищата от 2025 г.
Това е прогноза за международния пазар и не означава, че всички видове торове ще поевтинеят с еднакъв темп или че българските земеделци непременно ще плащат по-малко.
Възможността за нормализиране на цените е свързана с очакваното подобряване на доставките и увеличаването на предлагането. В същото време Световната банка предупреждава, че по-високите енергийни цени и евентуалните нови нарушения на международната търговия могат отново да окажат натиск върху пазара.
Азотните торове остават най-чувствителни към цените на газа
При азотните торове връзката между производствените разходи и цените на природния газ е особено силна. Газът е основна суровина за производството на амоняк, от който се произвеждат карбамидът и редица други азотни продукти.
Затова движението на енергийните пазари е един от най-важните показатели, които земеделските производители трябва да следят.
Според Европейската комисия наличието и цената на природния газ определят около 70% от производствените разходи в европейската индустрия за торове.
През 2026 г. международният пазар беше подложен на допълнителен натиск заради напрежението в Близкия изток и нарушенията на доставките през Ормузкия проток.
Данните на Agricultural Market Information System (AMIS) към ФАО за септември 2026 г. показват, че международните референтни цени на амоняка са с 8,1% над тези от същия месец на 2025 г. При уреята годишното увеличение е 1,9%, а при уреа-амониевия нитрат (UAN) – 17,8%.
Тези показатели са международни пазарни индикатори, а не цени на дребно за българския пазар.
Фосфорните торове също остават под натиск
При фосфорните торове ситуацията има различна специфика. Освен енергийните разходи значение имат цените на суровините, включително фосфатните скали и сярата, както и производствените и търговските ограничения.
Според анализа на Rabobank от септември 2026 г. ограниченото предлагане на фосфати от Китай и по-високите цени на сярата продължават да оказват влияние върху пазара.
Това е причина земеделските производители да не приемат, че евентуалното поевтиняване на азотните торове автоматично ще доведе до същото движение при фосфорните продукти.
При калиевите торове също трябва да се следят международните доставки и търговските потоци, тъй като Европейският съюз остава зависим от внос на минерални торове и основни суровини.
Да купуват ли земеделците торове предварително?
Няма универсален отговор. Решението зависи от конкретната култура, необходимите количества, наличните складови площи, финансовите възможности на стопанството и условията, предлагани от доставчиците.
Очакването за по-спокойни международни цени през 2027 г. е аргумент да не се прибързва с големи покупки без сравнение на офертите. От друга страна, ако стопанството има сигурна необходимост от определени количества и получи изгодна цена с гарантирана доставка, предварителното закупуване може да осигури по-добра предвидимост на разходите.
Преди сключване на договор е разумно да се проверят няколко показателя:
- Крайна цена с доставка – офертите трябва да се сравняват при еднакви условия, като се включат транспортът, разтоварването и евентуалните допълнителни такси.
- Съдържание на хранителни елементи – важно е да се сравнява не само цената на тон, но и цената на килограм азот, фосфор или калий.
- Срок на доставка – по-ниската цена няма практическа стойност, ако продуктът не може да бъде доставен навреме за необходимата агротехническа операция.
- Условия на плащане – разсрочването, авансовите плащания и търговският кредит могат съществено да променят реалната цена на покупката.
- Качество и произход – трябва да се проверяват съставът, съответствието с нормативните изисквания и документите за продукта.
Особено важно е земеделците да не вземат решение единствено въз основа на прогнозите за международните цени. Между борсовата или международната котировка и крайната цена за стопанството има транспортни, складови, търговски и финансови разходи.
Как да се оптимизират разходите за торене?
В условията на високи производствени разходи оптимизирането на торенето може да има по-голямо значение от опита да се уцели най-ниската пазарна цена.
Първата стъпка е почвеният анализ. Той дава информация за наличните хранителни елементи и позволява торенето да се съобрази с конкретните характеристики на полето.
Следващата стъпка е изготвянето на хранителен баланс, който отчита планирания добив, потребностите на културата, запасеността на почвата и хранителните вещества, внесени с органични торове и растителните остатъци.
При пшеницата и ечемика азотното подхранване трябва да бъде съобразено със състоянието на посевите, гъстотата, фазата на развитие и потенциала за добив. Не е икономически оправдано да се прилага еднаква норма на всички полета независимо от техните характеристики.
При фосфора и калия също е важно да се отчита почвената запасеност, тъй като необходимостта от внасяне на тези елементи не е еднаква при всички площи.
Технологиите за прецизно земеделие, картите на почвеното плодородие и диференцираното торене могат да помогнат за по-добро разпределение на ресурсите, особено при големи стопанства.
Какво трябва да следят фермерите през следващите месеци?
Европейската комисия прие през май 2026 г. План за действие относно торовете, насочен към подобряване на достъпността им, стабилизиране на доставките и укрепване на европейското производство.
Сред основните предизвикателства остават зависимостта от внос, цените на енергията и уязвимостта на международните вериги за доставки.
Според Европейската комисия около 30% от използваните в ЕС азотни торове, 70% от фосфатните и около 40% от калиевите торове са вносни готови продукти.
За българските земеделски производители това означава, че международните пазари ще продължат да имат съществено влияние върху разходите за следващата кампания.
През декември и януари особено важно ще бъде да се проследяват:
- международните цени на карбамида, амоняка, амониевия нитрат и DAP;
- цените на природния газ и основните енергийни ресурси;
- развитието на доставките от основните страни производителки;
- новите прогнози на Световната банка и Международната асоциация на торовата индустрия (IFA);
- актуалните оферти на българските доставчици.
2027 г. може да донесе известно облекчаване на международния пазар на торове, но това все още не е гарантирано намаление на разходите за българските стопанства.

