Турция премахна митата върху вноса на урея: Нова динамика на пазара на торове

С президентски указ, публикуван на 7 март 2026 г., Турция официално премахна вносното мито от 6,5% върху уреята. Решението влиза в сила незабавно и обхваща основните тарифни кодове за продукта (HS 31021012, 31021015, 31021019 и 31021090). Тази стъпка се очаква да пренареди търговските потоци в Черноморския и Средиземноморския басейн точно преди пика на пролетното торене.

Край на привилегиите за избрани износители

До момента повечето световни производители на урея бяха облагани с 6,5% налог при внос в Турция. Изключение правеха само Египет, Малайзия и отскоро Катар (чийто безмитен режим бе въведен на 1 август миналата година).

С премахването на митото за всички останали държави, досегашното конкурентно предимство на египетската и катарската урея се заличава. Това поставя страни като Русия, Туркменистан и Узбекистан в директна и по-агресивна ценова конкуренция на турския пазар.

Силна зависимост от внос и ролята на Иран

Анализът на данните за периода 2023–2025 г. показва, че Турция остава критично зависима от външни доставки на азотни продукти:

• Обем на вноса: Средно 2,8 милиона тона годишно.
• Основни доставчици (2025 г.): * Иран (често деклариран като Оман): доминиращ дял от 44%;
  • Египет: 24%;
  • Русия: 13% (предимно през първото полугодие);
  • Централна Азия (Туркменистан и Узбекистан): общо около 300 000 тона.

Интересна тенденция се наблюдава при доставките от Катар, които през 2025 г. достигнаха 60 000 тона – значителен ръст спрямо предходните две години, подкрепен от премахването на митата за страната през лятото.

Пазарни последици: По-евтини торове за фермерите?

Основната цел на указа е да увеличи притока на урея преди пика на търсенето за подхранване на пшеница, ечемик, рапица и ранна царевица. Чрез либерализацията на вноса се очаква:

1. Намаляване на ценовия натиск: По-голямата конкуренция между вносителите може да доведе до по-изгодни крайни цени за фермерите.
2. Промяна на логистичните маршрути: Турция ще затвърди ролята си на регионален център за внос, смесване и преразпределение на торове.

Предизвикателства пред местното производство

Докато вносителите печелят, турските производители на азотни торове са изправени пред засилен натиск. Техните производствени разходи са структурно по-високи поради пълната им зависимост от вносен природен газ. За да защитят пазарния си дял срещу евтиния безмитен внос, местните заводи вероятно ще се фокусират върху дългосрочни договорни продажби или производство на специфични блендове (смесени торове) с по-висока добавена стойност.