Тънкости при отглеждане на киви

Агровест стартира рубриката „Агросъвети“, с която периодично ще споделяме практически насоки за да бъдете още по-успешни във „фабриката под небето“, обединяваща всички направления на селското стопанство. Тук ще има по нещо за всеки – от домашната градинка, през полето, до животновъдната ферма.

В последните години все повече стопани се насочват към отглеждането на нови, нетрадиционни и дори екзотични култури. Днес ще спрем на една от тях – Актинидия (или по-позната като киви) и ще опишем особеностите при нейното отглеждане.

Актинидията (кивито) е многогодишна лиана, която идва от Китай, и може би за това голяма част от хората у нас я смятат за екзотична. Всъщност, в България киви се отглежда от далечната 1976 година, когато на площ от 8 дка е създадено първото насаждение във Варна. По-късно културата става популярна и в Петрич, Поморие, Бяла, Царево и др.

В България има условия за широко отглеждане на културата. По-голямата част от територията на страната, както и основните селскостопански области попадат в умерения климатичен пояс. Според един от пионерите в отглеждането на киви в страната – Любен Кумчев, в състояние на дълбок покой кивито издържа до минус 22 градуса. При още по-ниски градуси може да измръзне цялата надземна част, но характерно за културата е бързото ѝ възстановяване.

Критични за кивито са късните пролетни студове. През април, когато растенията са с разпукани пъпки, те се повреждат при отрицателни температури. Тогава се събуждат спящите пъпки, които най-често са безплодни.

Най-подходящите райони за отглеждане на растението са край морето, по поречието на Струма и Дунав, както и в полите на планините и защитените от вятър места.

Грижите, които се полагат приотглеждане, трябва да бъдат съобразени с биологичните особености и изисквания на културата. Това са преди всичко много буйният растеж, големите изисквания към почвена и въздушна влажност, както и особеностите на плододаването.

Засаждането става от готов разсад, който не бива да се засажда преди 10 април, поради риск от пролетните слани. При есенно разсаждане растенията се покриват в основата с 10-15 см почва, която се премахва около 20 март. Едногодишният разсад се реже на две пъпки, като се оставя само един летораст.

Резитбите са определящи за правилното изграждане на скелета на растението и за бързото му встъпване в плододаване. Най-общо, те биват къса (20-25 см), дълга (120-150 см) и смесена. При по-слабо растящите растения се прилага късата резитба, а при буйно развиващите се – смесена и дълга резитба.

Напояването на кивито е друг важен елемент, определящ неговото развитие. Въпреки, че зависи от спецификите на района, най-общо се препоръча почвената влажност да се поддържа през цялата година около 80-90% от ППВ. Това може да се постигне, като възрастните растения се поливат през 10-15 дни с по 50-60 л/м². Младите растения се поливат през няколко дни с 5-10 л вода.

Освен поливния, за кивито е много важен и хранителния режим. Използването на органични и минерални торове за торене подпомагат силния растеж и изхранването на здрава плодова реколта.

При плододаващите растения оборският тор се внася наведнъж на 2-3 години през есента, в доза 4-5 кг/м². По същото време се внасят калиевите и фосфорните торове в дози от по 30-40 г/м², като се заорават с есенната обработка. Азотното подхранване на растенията се извършва през пролетта, в доза 30-40 г/м² и повторно през юли в доза 10-20 г/м².

До скоро битуваше мнението, че растението не се напада от неприятели и болести, но последните години опровергават това твърдение. Културата се напада от почвени нематоди, бактериален рак, фитофтора и други болести. Проучвания показват, че чувствителността му към хлороза може да предизвиква физиологично смущение и изисква навременна реакция.

За осигуряване на здрава реколта е необходима ежедневна (или през 3-4 дни) проверка на плодовете, долната част на листата и леторастите. При нападение от неприятели или поява на болести трябва да се спазват стриктно предписаните дози на пестицидите, както и да се съобрази карантинния период на препаратите със срока на беритба.