Френските фермери искат помощ от ЕС поради ниската зърнена реколта

Френските производители на пшеница призовават за отпускане на кризисното финансиране на ЕС, известно като селскостопански резерв, и увеличаване на държавната помощ за сектора, тъй като постоянните дъждове от миналата есен досега понижиха реколтата в голяма част от европейските страни производителки на зърно.

„Колкото повече напредва жътвата, толкова по-разочароващо е. Това е може би най-лошата година за меката пшеница от 2016 г. насам“, каза Филип Хойзел, генерален секретар на Генералната асоциация на производителите на пшеница във Франция (AGPB), предаде Euractiv.

С обилните дъждове от миналата есен производителите на зърнени култури – и по-специално производителите на пшеница – са в тежко положение в Западна Европа, засегнати са от спад в площите с пшеница и унищожени добиви.

В понеделник (28 юли) френският министър на земеделието Марк Фено посети ферма в централна Франция и обяви „изключителни мерки за подпомагане на сектора“, които могат да бъдат мобилизирани на национално и европейско ниво, както и „действия от страна на банки и застрахователни компании“ .

Въпреки че министърът спомена възможността за започване на преговори с Брюксел за мобилизиране на селскостопанския резерв на ЕС – известен преди като кризисен резерв – все още не е взето решение.

Междувременно AGPB настоява френското правителство да поиска отпускането на тези средства. Земеделският резерв, механизъм в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на стойност 450 милиона евро годишно, предоставя финансова подкрепа на фермери, изправени пред затруднения.

Механизмът беше задействан за първи път през 2023 г., след агресията на Русия срещу Украйна, за да помогне на страните от Източна Европа да управляват увеличения внос на зърнени и маслодайни култури.

Очакваният спад във Франция е от 15-17% в сравнение с 2023 г.

На ниво ЕС последният пазарен доклад на Международния съвет по зърното (IGC), публикуван на 28 юли, прогнозира, че производството на пшеница в блока ще достигне четиригодишно дъно от 128,7 милиона тона.

В Източна Европа условията изглеждат малко по-благоприятни. В Румъния, друг голям производител на мека пшеница, се очаква продукцията да бъде по-добра от миналата година, според службата за мониторинг на културите на ЕС (MARS) – 4,65 тона на хектар в сравнение с 4,55 през 2023 г.

Ечемикът е най-засегнат, като последните данни на френското министерство на земеделието предвиждат спад от 17% в сравнение с миналата година.

Същото важи и за Германия, вторият по големина производител в Европа след Франция, където се очаква добивите от зимен ечемик да намалеят с 6% от 2023 г. според последните прогнози на Германската асоциация на земеделските кооперации (DRV).

Селскостопански резерват
За рапицата прогнозата е за спад от 7,7% на годишна база във Франция, докато перспективите за Германия също са мрачни, според националните медии.

Актуалнен е въпросът за увеличаване на помощта de minimis – субсидии, които държавите-членки на ЕС могат да предоставят, без да информират Комисията – до 50 000 евро на ферма за три години. Текущият лимит за земеделския сектор е 20 000 евро или 25 000 евро, ако има централизиран регистър на субсидиите.

Това искане се подкрепя от френски производители, по-специално от AGPB.

В момента Комисията обмисля повишаване на тавана до 37 000 евро на ферма, като има предвид инфлацията.