Холщайн-фризийско говедо
Холщайн-фризийското говедо е създадено в САЩ и Канада, където се отглежда и сега. Произхожда от Европа, откъдето са били внасяни животни от черношареното говедо през периода 1861-1903 г. След това вносът на животни е бил забранен.
✅️Основно влияние при създаване на Холщайн-фризийската порода се оказали 3 фактора: водене на селекция по-малък брой признаци- количество мляко, използване на бици подобрители, добра фуражна база и обилно хранене. Площта на стопанствата в които се отглеждат крави, основно се използва за производство на фураж, царевица, люцерна, соя и цвекло.
✅️Холщайн-фризийското говедо е най-едрото от породите за мляко. Средната височина при холката на кравата е 140-145 см, а на биците-158-160 см. Живата маса при кравите е 580-700 кг, а при биците-900-1200кг. На 12- месечна възраст женските телета достигат 320-350 кг , а на 18 месеца -420-450 кг.
✅️Тялото на Холщайн-фризийското говедо се характеризира с едри, сухи, незамускулени форми. Животните са със здраво тяло, с тънка, но здрава костна система, със здрави крайници и копита. Главата е силно удължена, особено на лицевата част. Холката, гърбът и поясницата са заострени. Слабо изпъкнала е тръбната линия, което е желателно, най-вече при младите крави. Има обемиста средна част на тялото, което дава възможност за поемане и преработване на по-голямо количество фураж за производство на мляко. Незамускулените задни крайници се сочат за признак за млечност.
✅️Млечните признаци са много добре изразени: обемисто виме, разположено над скакателните стави и добре захванато за корема, ясно изразени, дебели и нагънати млечни вени по вимето и корема. Кравите лесно се доят.
Млечността на Холщайн-фризийското говедо е много висока. За цялата популация в САЩ (над 9,5 млн.крави) млечната продуктивност е средно над 7000 литра. Контролираните крави (1992г – около 2 100 000 ) са със средна млечност 9540 литра и с 3,61 % масленост. Много крави са с млечност над 10000 литра, а други – между 15000 и 20000 литра.
✅️Всички световни рекорди по млечност принадлежат на Холщайн-фризийското говедо.
✅️Холщайн-фризийското говедо има черношарена космена покривка. Понякога в породата се раждат и червеношарени животни, независимо че родителите им са черношарени. Този факт се дължи на ген, който е носител на червения цвят. Генът е рецесивен (изразява наследствен белег, потискан от доминиращия черен цвят). Ето защо вероятност да се появи червеношарен цвят в приплода има тогава, когато и двамата родители са носители на ген за червен цвят. Животните са известни под наименованието ред холщайн.
През последните 20-25 години от много страни е проявен голям интерес към холщайн-фризийското говедо. Днес то служи като подобрител на млечното говедовъдство.
Холщайн-фризийското говедо е внасяно и се отглежда и в България
Черношареното говедо е по-нова порода за нашата страна. По-голям интерес към породата се проявява след 1965-1967 г.след усилен внос на чостопородни животни от различни страни на Европа, САЩ и Канада. Внасяха се юници и бичета. Започва кръстосване на част от породите, отглеждани у нас (червеното, кафявото и сименталското говедо), с бици отначало от черношареното фризийско говедо, а след това от холщайн-фризийското.
✅️Чрез кръстосване на част от отглежданите породи говеда у нас и разширеното възпроизводство на внесени черношарени животни е създадена нова порода – Българско черношарено говедо. През 1990г. породата е призната от Държавната комисия по породообразуване към Министерския съвет.
Създаден е холщайн-фризийски тип черношарена популация у нас.
Породата Черношарено говедо намери бързо разпространение в страната и сега съставлява над 80% от говедата. Отглежда се в почти всички райони.
✅️Черношареното говедо у нас е средно едро. Височината при холката е 130-134 см., живата маса на кравите достига 500-600 кг, млечната продуктивност в средно 4500-5000кг. Около 26-28% от контролираните крави са с млечност над 5000 литра.
Породата е с много добри генетични заложби за висока млечност. Използват се бици от световноизвестни линии. По-ниската млечност, получавана в някои стопанства, се дължи главно на условията на отглеждане и особено на непълноценното хранене.
