10 удивителни факта за селското стопанство в Африка

Селското стопанство е един от най-ценните и стратегически активи, които дадена държава или континент може да притежава. То не просто осигурява прехрана, но има уникалната сила да генерира работни места, да стимулира икономиката и да изкоренява бедността и глада – едни от най-острите и непосредствени предизвикателства, пред които е изправена Африка днес.

Прогнозите сочат, че населението на африканския континент ще се удвои почти до 2050 г., а до 2100 г. ще се учетвори. Това несъмнено ще подложи на огромно изпитание изхранването на местните общности и генерирането на национално богатство. Въпреки тези стряскащи демографски данни, африканският аграрен сектор притежава колосален потенциал за процъфтяване. В момента селското стопанство е истински крайъгълен камък за Субсахарска Африка, генерирайки почти 23% от брутния вътрешен продукт (БВП) на континента.

С правилните инвестиции и реформи, Африка може да добави внушителните 20% повече зърно към настоящото световно производство от 2,6 милиарда тона, както и почти идентично количество пресни плодове и зеленчуци. За да разберем как тази спяща икономическа суперсила може да се събуди, представяме 10 ключови факта за селското стопанство в Африка:

1. Жените са невидимият двигател на индустрията

Жените в Африка представляват близо 70% от цялата работна сила в селското стопанство и осигуряват до зашеметяващите 90% от физическия труд на полето. Те са истинският гръбнак на африканската икономика, но въпреки това остават най-уязвимата група по отношение на икономическата сигурност.

2. Парадоксът на недохранването

Въпреки огромния аграрен ресурс и денонощния труд на милиони фермери, континентът страда от дълбока хуманитарна криза. Статистиката е стряскаща: един на всеки четирима недохранени хора в света живее именно в Африка.

3. Неравенството в законите за земята

В много африкански държави действащите закони и обичайни норми за собственост върху земята категорично не са толкова благоприятни за жените, колкото за мъжете. Това ограничава възможностите на жените фермери да инвестират дългосрочно в модернизация на стопанствата си.

4. Рискът от загуба на семейното наследство

Поради традиционните патриархални структури, много африкански жени губят земята си веднага след като загубят съпруга си. Драматичен пример за това е Замбия, където близо 33% от вдовиците остават напълно лишени от достъп до семейната земя след смъртта на партньора си.

5. Мъжете контролират производствените ресурси

За разлика от нежния пол, мъжете в Африка имат значително по-голям и улеснен достъп до производствени ресурси, капитал и технологии. Логично, това им позволява да постигат по-висока производителност и по-голям добив на всеки акър обработваема земя.

6. Рецепта за изхранването на 150 милиона души

Изчисленията на експертите показват, че селското стопанство има най-висок потенциал за постигане на равенство между половете и класите. Ако на жените се предостави равен достъп до производствени ресурси, производителността в Африка ще скочи с до 30%, а нивото на глада ще спадне с 12 до 17%. С други думи – овластените африкански жени имат потенциала да изхранят до 150 милиона души!

7. Сблъсъкът между законите и традициите

Преодоляването на разликата между половете изисква не просто промяна на законите, а дълбока социална трансформация.

• В Мозамбик законът за земята от 1997 г. официално гарантира правото на жените на собственост. Въпреки това прилагането му се бави с десетилетия, тъй като традиционните съдилища продължават да спазват обичайните правила, според които мъжът е единствен глава на дома и земята.
• В Гана от 1985 г. действат два прогресивни закона, защитаващи вдовиците от принудителна продажба на семейна земя, но твърде малко жени са запознати с правата си.

Днес няколко агенции на ООН, чрез „Съвместната програма за ускоряване на напредъка към икономическо овластяване на жените в селските райони“, работят за преоформяне на тези социални норми. Програмата вече е помогнала на над 40 000 жени чрез специализирани обучения и подобрен достъп до финансови услуги и пазари.

8. Доминацията на дребните семейни ферми

Дребните земеделски стопанства са изцяло семейни ферми с размер под седем акра, но те формират внушителните 80% от цялата земеделска земя в Африка. На континента има 33 милиона семейни ферми, които са дори под четири акра. Изследванията доказват, че създаването на работни места е много по-добре капитализирано и инвеститорите получават много по-висока възвръщаемост на парите си именно в тези дребни стопанства, отколкото в големите индустриални ферми.

В страни като Замбия някои по-едри фермери притежават над 24 акра земя и имат директен достъп до пазари и торове. Големите семейни ферми с добра почва се считат за нискорискови от финансовите институции и се ползват с държавна помощ – социални помощи, по-евтини храни и застраховки на реколтата. Този нисък риск им осигурява лесен достъп до кредити, ценни суровини и възможност да отглеждат високорентабилни култури с цел чиста печалба. Това доказва, че успехът на африканските ферми зависи изцяло от финансирането и суровините.

9. Инфраструктурният и технологичен дефицит

Основна пречка пред растежа е липсата на достъп до съвременни ресурси. Много фермери все още разчитат на примитивни традиционни методи, като животински отпадъци или покривни култури за тор, които обаче не успяват да възстановят изтощената почва. Повечето от тях нямат достъп до синтетични торове, пестициди или напоителни помпи – едва 6% от обработваемата земя в Африка се напоява!

За постигане на максимален добив континентът се нуждае от спешни инвестиции:

• 8 пъти повече торове;
• 6 пъти по-качествени семена;
• 8 милиарда долара финансиране за съоръжения за съхранение;
• 65 милиарда долара за модерни напоителни системи.

10. Апетитите на чуждестранните инвеститори и скритият потенциал на земята

По данни на ООН, договорите за чуждестранни инвестиции в Африка са довели до завземането на близо 50 милиона акра земя, като тези сделки често се извършват непрозрачно и без публично знание. Докато международните капитали търсят територия, местното коренно население масово бива пренебрегвано като легитимен собственик и мениджър на ресурсите.

Освен това огромна част от африканската земя остава напълно недостъпна за икономиката. Между 50 и 70 милиона акра в девет страни от Субсахарска Африка са напълно обработваеми и плодородни, но в момента са изгубени и неизползваеми поради катастрофална инфраструктура, активни конфликтни зони или защото се намират под горска покривка и в защитени зони за опазване.