14 организации настояват за финансова подкрепа за модернизация на фермите и отглеждането на телета
Четиринадесет браншови, развъдни и неправителствени организации настояват за нова държавна помощ за млечните говедовъдни стопанства. Целта е преминаване от индивидуални клетки към групово отглеждане на телета с автоматизирано хранене.
Предложенията включват инвестиционна подкрепа и ежегодни плащания за стопаните, които прилагат новия модел. Организациите искат необходимото финансиране да бъде предвидено в държавния бюджет за 2027 година.
Исканията са изложени в писмо до земеделското и финансовото министерство и ресорните парламентарни комисии. Копие е изпратено и до министър-председателя. Към документа са приложени два анализа, които разглеждат необходимите инвестиции и възможните механизми за подпомагане.
Колко ще струва преминаването към групово отглеждане?
Общата инвестиционна потребност е оценена между 13,4 и 17,6 млн. евро. Сумата включва преустройство на помещенията и внедряване на автоматизирани системи за хранене с мляко.
Според приложените анализи само преустройството на индивидуалните клетки в групови боксове ще изисква между 1,4 и 1,6 млн. евро. Значително по-голямата част от разходите е свързана с оборудването за автоматизирано хранене.
Докладът на д-р Васил Стойчев оценява една такава система на приблизително 20 000 евро. Капацитетът ѝ е до 50 бозаещи телета.
За покриване на почти всички разглеждани потребности ще бъдат необходими между 600 и 800 станции. Тяхната обща прогнозна стойност е между 12 и 16 млн. евро. Това са експертни оценки, а не одобрени разходи по бъдеща програма.
Възможен е и поетапен подход с по-малък бюджет
Анализът разглежда и вариант, при който инвестиционната помощ първоначално обхваща най-големите млечни ферми. Според експертната оценка автоматизираното хранене има най-благоприятна възвръщаемост при стопанства с над 300 млечни крави. За тази група ще бъдат необходими приблизително 150 станции.
Прогнозната инвестиция е около 3 млн. евро. Така държавата би могла да започне с по-ограничена схема, вместо да финансира едновременно всички стопанства.
Този вариант обаче е представен като възможност в анализа, а не като окончателно предложение за бюджетно разпределение.
Каква държавна помощ предлагат организациите?
Основното искане е за нова нотифицирана държавна помощ, администрирана от Държавен фонд „Земеделие“.
Организациите посочват като пример предишна схема за оборудване за сурово мляко и хранене на новородени животни.
По нея са провеждани приеми през 2019, 2020 и 2022 година. Новата помощ трябва да бъде насочена към автоматизирани системи за хранене на групово отглеждани телета.
Подписалите писмото настояват интензитетът на подпомагане да бъде максимално допустимият.
Докладът на д-р Стойчев разглежда и възможността за финансиране чрез интервенцията „Инвестиции в земеделските стопанства“. Сред допустимите инвестиции биха могли да бъдат групови боксове, вентилация, системи за поене и оборудване за наблюдение.
Включени са също електронна идентификация и автоматизирани станции за индивидуализирано хранене.
Ежегодни плащания за телетата след първата седмица
Второто основно искане е за въвеждане на ежегодно плащане за групово отглежданите телета. Подпомагането трябва да обхваща животните, които след навършване на една седмица не се отглеждат в индивидуални клетки.
Изключение се предвижда при необходимост от изолация за лечение, удостоверена писмено от ветеринарен лекар. Организациите предлагат мярката да бъде включена в интервенцията „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“. Предвижда се възможност тя да продължи и в следващия програмен период на ОСП.
Приложеният експертен доклад разглежда подобно плащане като компенсация за евентуални допълнителни разходи и пропуснати ползи. Конкретна ставка за едно теле не е определена.
Анализът отчита различни възможности за малките и големите ферми
Социално-икономическият анализ на Института по аграрна икономика разглежда последствията от евентуално премахване на индивидуалните клетки. Изследването сравнява запазването на сегашните практики с въвеждането на нови изисквания и десетгодишен преходен период.
Според анализа малките и средните стопанства срещат сериозни затруднения при осигуряването на капитал за модернизация.
В много ферми с до 100 млечни крави вече се прилагат практики за отглеждане извън индивидуални клетки. Това означава, че необходимите инвестиции няма да бъдат еднакви за всички стопанства.
При по-големите ферми автоматизираното хранене може да намали необходимостта от ръчен труд.
Експертният анализ обаче отчита и възможни допълнителни разходи за площи, инфраструктура и преустройство. Затова финансовата подкрепа трябва да отчита различията между стопанствата, вместо да прилага еднакъв инвестиционен модел.
Предлагат и стимули за фермерите, които доброволно преминат към новия модел
Докладът на д-р Васил Стойчев разглежда и трета възможност за насърчаване на модернизацията.
Тя включва допълнителни точки или приоритет при кандидатстване по инвестиционни програми. Предлага се също разработване на доброволна схема за качество със знак „Хуманно отглеждани телета“.
Такъв знак би трябвало да се основава на проверими критерии, проследимост и независим контрол. Целта е производителите да получат възможност да разграничават продукцията си на пазара. Тези идеи присъстват в експертния доклад, но не са формулирани като отделни основни искания в писмото.
Какво следва за животновъдите?
Сред подписалите общото писмо са Националният съюз на говедовъдите в България, „Обединени български животновъди“ и Българският фермерски съюз.
Подкрепа заявяват още „Невидими животни“, фондация „Биоселена“, Българската асоциация „Биопродукти“ и редица развъдни организации. Общо 14 организации настояват за среща с институциите и обсъждане на конкретните финансови механизми.
Предложенията поставят два основни въпроса пред държавата. Първият е как да бъдат финансирани необходимите инвестиции в оборудване и помещения.
Вторият е как стопаните да бъдат стимулирани да поддържат груповото отглеждане в дългосрочен план. Към момента няма одобрена нова схема, определени ставки или обявен прием на заявления. Предстои да стане ясно дали предложенията ще намерят място в бюджета за 2027 година.
