250 тона зеле останаха без пазарна реализация. Заради ниските изкупни цени, липсата на пазар и засиления внос на зеленчуци от съседни държави земеделски производител от пловдивското село Златитрап започна да унищожава 50 декара ранно зеле.

По негови думи и други фермери от района са предприели същата крайна мярка. Георги Телкиев взел решението да унищожи цялата си реколта, след като изчислил загубите от непродадената продукция.

Телкиев обяснява, че големият внос на зеленчуци не позволява българската продукция да бъде реализирана на пазара и затова се налага тя да бъде унищожена. Той посочва, че себестойността на един декар зеле тази година е около 1000 евро. Тъй като не е успял да продаде нито един килограм от реколтата си, загубите му от 50-те декара възлизат на 50 000 евро.

Поради липсата на пазар ще бъдат унищожени общо 250 тона зеле от едно поле. В подобно положение се намира и Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре. Той е успял да продаде едва между 20 и 30% от реколтата си, а останалото зеле започва да се напуква и да презрява. По тази причина възнамерява през следващата седмица да унищожи останалата продукция.

Земеделецът се надява да компенсира поне част от загубите си с нова реколта от различни видове салати. Ако и тя не намери реализация, той също ще се откаже от производството на зеле.

Георги Телкиев заявява, че догодина няма да засее зеле, тъй като според него няма смисъл да продължава да произвежда, след като на пазара преобладават продукти от Северна Македония и Албания. Вместо това възнамерява да премине към отглеждане на поливна царевица.

Производителите на зеленчуци настояват за спешни мерки в подкрепа на сектора. Те предупреждават, че ако до есента не бъдат предприети конкретни действия, броят на земеделските производители ще намалее значително.

Обществената реакция

Коментарите в интернет за ситуацията са силно поляризирани, като преобладават критичните мнения към земеделските производители. Значителна част от читателите смятат, че фермерите сами носят отговорност за липсата на реализация на продукцията си и не бива да разчитат на държавна помощ.

Според тях всеки производител трябва предварително да е проучил пазара и да поеме риска от своята дейност, а унищожаването на реколта се определя като неоправдана демонстрация. Някои коментиращи дори настояват подобни действия да бъдат санкционирани, като посочват, че земеделците вече получават субсидии.

Други поставят под съмнение причините за слабите продажби и предполагат, че проблемът може да се дължи и на високите цени на българската продукция.

Наред с критиките има и коментари в защита на производителите, които обръщат внимание на високите разходи за отглеждане на реколтата, силната конкуренция от вносната продукция и трудното положение на малките стопанства.

Според тези читатели много хора подценяват вложения труд и средства в земеделието, а държавата трябва да подпомага сектора не само финансово, но и чрез политики за насърчаване на българското производство.

Като цяло дискусията показва ясно разделение в обществените нагласи – едната страна защитава принципите на свободния пазар и личната отговорност, докато другата предупреждава, че без по-ефективна подкрепа и ограничаване на нелоялната конкуренция все повече земеделци ще се откажат от производството.