Прогнозите за климата вече не са верни!
Начинът, по който в момента се финансира науката, потенциално изкривява ключови прогнози за климата, казват учените в коментар, публикуван от Центъра за изследване на климата Удуел и международен екип от експерти по моделиране в списанието Nature Climate Change.
На повечето климатични модели липсва решаваща част от бъдещия климатичен пъзел, твърдят учени в списание Nature. Резултатът е, че климатичните прогнози са неточни и могат да доведат до неправилни заключения. Става въпрос за въглеродния цикъл във вечно замръзналата земя.
Начинът, по който в момента се финансира науката, потенциално изкривява ключови прогнози за климата, казват учените в коментар, публикуван от Центъра за изследване на климата Удуел и международен екип от експерти по моделиране в списанието Nature Climate Change.
Според това само два от единадесетте модела на земната система (ESM), използвани в последния доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), дори разглеждат въглеродния цикъл във вечно замръзналата земя. А моделите, които правят това, също използват прекалено опростени приближения, които не улавят напълно динамичните процеси, е критиката.
Учените са загрижени, че въглеродът от вечната замръзналост може да бъде изпуснат в атмосферата със затоплянето на климата. Процесите, които изследователите са наблюдавали в тази област, като начина, по който езерата се създават чрез рязко размразяване на вечната замръзналост и хидрологията на повърхността се променя, противоречат на предишни предположения. Те обаче имат голямо въздействие върху въглерода във вечната замръзналост и потенциалното му въздействие върху глобалния климат.
„Това, което се случва с въглерода във вечно замръзналата земя, е една от най-големите неизвестни за нашия бъдещ климат“, каза Кристина Шедел, старши учен в Центъра за изследване на климата Удуел и водещ автор на доклада.
„Моделите на земната система са критични за прогнозиране къде, как и кога този въглерод ще бъде освободен, но екипите за моделиране в момента не разполагат с ресурсите, от които се нуждаят, за да представят точно вечно замръзналата почва. Ако искаме по-точни климатични прогнози, това трябва да се промени.”
Докато учените научават повече за сложните физически и биогеохимични взаимодействия, които изграждат земната система, моделите на земната система (ESM) стават все по-сложни.
На практика това означава години на високо техническо разработване на код, интегриране на данни от наблюдения и параметризиране и тестване на модела. Повечето финансиране на научните изследвания обаче се основава на тригодишен цикъл на финансиране и е насочено към проекти, които се занимават с нови научни въпроси. Авторите критикуват, че този относително кратък цикъл е твърде кратък за обучение на разработчици на модели или за завършване на важни и сложни стъпки за разработване на модел.
„Тъй като тези системи за моделиране стават все по-сложни, става все по-трудно за дипломиран студент или постдокторант да навлезе достатъчно бързо, за да разбере наистина пълния обхват на изискванията за разработка на модела и да завърши проект за разработка на типичните три- годишна графика на едно предложение“, каза Дейвид Лорънс от Националния център за атмосферни изследвания.
„За съжаление, това оставя много проекти недовършени.“ Лоурънс, съавтор на доклада, каза, че докато екипите за съвместно моделиране, с които той работи, напредват в представянето на сложни процеси на вечно замръзналата земя, ограниченото финансиране означава „темпото, с което подобренията се връщат назад в основната кодова база на CTSM е сравнително бавен.“
Значително финансиране, от порядъка на милиони долари на ESM, е необходимо, за да се осигури необходимата инфраструктура и подкрепа за разработване на модел“, пишат авторите. Те твърдят, че такова целево финансиране и висококвалифицирани софтуерни разработчици и програмисти могат да помогнат за ускоряване на текущото подобряване на модела.
„През последните години изследванията в Арктика станаха много съвместни и сложни – учените вече не просто изучават едно нещо на едно място“, каза Шадел. „И докато нуждата от дългосрочни данни и разработването на сложни модели става все по-ясна, наличието на финансиране не е в крак. Искаме опциите за финансиране да отговарят на климатичните предизвикателства, пред които сме изправени.“
„Нашето разбиране за това как вечната замръзналост се размразява и освобождава въглерод се подобри драстично през последните 15 години“, каза Брендън Роджърс, асоцииран учен в Центъра за изследване на климата Удуел и съ-ръководител на проекта „Пътеки на вечната замръзналост“.
„Финансирането на модели на земната система за представяне на размразяването на вечната замръзналост би гарантирало, че тези постижения са реализирани в моделите и че критичните климатични цели и въглеродните бюджети се основават на най-добрата наука, с която разполагаме.“
