Освен в туризма Хърватия отчита сериозно развитие и в селското стопанство

Хърватия се намира в северозападната част на Балканския полуостров. Макар и малка на площ, страната е географски разнообразна, като е с формата на полумесец. Територията и е 56 594 кв.км. Използваемата земеделска земя е 1,5 млн.ха

Земеделието в балканската страна покрива вътрешното потребление от зърнени и маслодайни култури. Хърватия е страна със силно развито лозарство. Общата земеделска площ е 1,5 млн.ха, като 0,9 млн.ха са обработваема. Останалите са пасища и ливади. Поради различните видове климат и релеф се отглеждат различни култури – полски, технически, лозя, средиземноморски зеленчуци и плодове и др. Лозовите масиви са 21 000 ха.

В крайбежните части силно развито е риболовът. През 2021 година са уловени 84 097 т морска и 3 970 т сладководна риба. В морския риболов преобладава синята риба (сардина, скумрия), а около една четвърт заемат бялата риба, мидите и мекотелите. В сладководния риболов най-разпространените риби са шаранът, толстолобът и пъстървата.

Над 30 хърватски хранителни и селскостопански продукта са защитени на ниво ЕС с наименование за произход или географско указание, включително славянският кулен, далматинското и истрийското прошуто, далматинската панчета, пажкото сирене, загорските млинци,
полишкият сопарник и неретвенската мандарина.

През 2021 г. най-големите износни дейности са свързани с хранителни продукти – 9,5%. През 2021 г. по-голямата част от произведените в Хърватия продукти са били изнесени в страните от ЕС – над 68% от общото производство на страната. Значително количество е изнесено и за страните от
Централноевропейското споразумение за свободна търговия, следвани от други европейски, азиатски и американски страни, но с много помалко количество в сравнение с това до ЕС.

Европейската комисия официално одобри Стратегическия план на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Хърватия на 28 октомври 2022 г. Стратегическият план на Хърватия за периода 2023-2027 г. има за цел да подкрепи устойчивото развитие на икономически жизнеспособните стопанства, преработвателния сектор и подобряването на условията на живот и труд в селските райони. Той подкрепя опазването на природните ресурси, биоразнообразието и климата чрез редица стимули.

Планът набляга върху младите и малки фермери, благодарение на различни инвестиции във ферми и проекти за бизнес развитие, както и върху по-високите стандарти за хуманно отношение към животните в пет животновъдни сектора (говеда, свине, птици, кози и овце).

Целта на Хърватия енамаляване на разликата в доходите между малките и средни стопанства, от една страна, както и при по-големите земеделски стопанства. Страната има за цел да поддържа производството в затруднените селскостопански сектори и да увеличи пазарната ориентация и конкурентоспособността на стопанствата. Планът на балканската държава има за цел да се справи с редица екологични и климатични предизвикателства, пред които е изправен селскостопанският сектор.

Анализът е подготвен от ЦНСССКЦИЕ.