Седмичен анализ за зърно: 29 април – 6 май

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Празниците в началото на месеца, в допълнение към силното евро и последните производствени прогнози оказаха негативно въздействие върху европейските борси. На другия полюс останаха събитията в Чикаго, където цените на пшеницата и царевицата дори успяха да покажат елемент на възстановяване.

В страната, Министерски съвет одобри проект на Съвместна декларация между правителствата на България и Гърция за използването на водите на река Арда. Целта е да се продължи ангажиментът ни за доставяне на вода от река Арда за напояване на земи на гръцка територия (по спогодба между двете страни от 1964 г.), съобщиха от пресцентъра на МС.

В същото време специален анализ, посветен на добивите от зърнени култури в основните държави производителки на ЕС показва, че без напояване България ще остане на едно от последните места по производителност не само при царевицата, но и при слънчогледа.

С промяната в климата в последните години и липсата на всякаква политика за напояване у нас, добивите миналата година се сринаха до 280 кг/дка, на фона на Испания (1180 кг/дка), Италия (1000 кг/дка) и Германия (940 кг/дка), към които климата не беше по-благосклонен, но стратегията за напояване е факт.

Тенденции в Европейския съюз

В Европа, фючърсите на пшеницата в Париж имаха колебливо развитие, дължащо се на различни фактори, сред които изтичането на майския договор, Денят на труда и силното евро (фиг.1).

Европейският съюз обмисля да увеличи покупките на американски продукти с 50 милиарда евро, за да разреши проблема в търговските си отношения с Вашингтон, обясни европейският комисар по търговията Мараш Шефчович в интервю за Financial Times, цитирано от AFP.

„Ако вземем предвид дефицита от 50 милиарда евро, мисля, че наистина можем да решим този проблем много бързо чрез закупуване на втечнен природен газ (LNG) или някои селскостопански продукти като соя“, каза Шефчович в интервю, публикувано онлайн в четвъртък.

Интересно е, че Щатите оценяват липсата на европейски интерес на няколкостотин милиарда долара, за разлика от Европа, която планира да преодолее кризата с далеч по-малко средства. Дори този сценарий да се реализира, идва логичният въпрос – как европейския маслодаен комплекс ще се справи с подобна конкуренция?

През океана, слабият долар продължава да подкрепя цените в Чикаго (фиг.2).

Междувременно, CME Group стартира търговията с новия си фючърсен договор за европейско рапично масло (RSO) и обяви, че от 1 юни пуска още един нов фючърсен договор, този за черноморска пшеница. Както вече писахме, той ще бъде уреден в брой и ще се базира на референтната цена, обхващаща пристанищата Констанца (в Румъния) и Варна и Бургас (в България) със съдържание на протеин от 12,5%.

От началото на конфликта в Украйна преди три години, черноморската пшеница, която представлява около 40% от световния износ, няма фючърсен договор. С този нов финансов инструмент участниците на пазара отново ще имат средство за по-ефективно управление на ценовите рискове и ще осигурят по-голяма прозрачност на пазара. В очакване на одобрение от регулаторните органи, CME Group планира да започне търговията с този нов договор на 2 юни.

Какво става в Черноморския басейн?

В региона на Черно море, Русия се надява да обсъди с партньорите си от БРИКС създаването на зърнена борса на общността на Международния икономически форум в Санкт Петербург (СПИЕФ) през юни, заяви руският министър на земеделието Оксана Лут.

Миналата седмица тя заяви пред журналисти, че в Русия е създадена специална работна група за изграждането на такава платформа.

„Заедно с Централната банка вече обсъдихме възможните подходи. Защото има различни варианти за създаване на зърнена борса на БРИКС. Сега има няколко подхода. През май трябва да решим кой да предприемем и наистина се надяваме, че през юни, може би на форума в Санкт Петербург, ще можем да обсъдим този въпрос с нашите чуждестранни партньори, които са част от БРИКС“, добави Лут.

Руският президент Владимир Путин представи инициативата за създаване на зърнена борса на БРИКС на срещата на върха на общността в Казан през 2024 г.

Международният икономически форум в Санкт Петербург (СПИЕФ) през 2025 г. е планиран да се проведе на 18-21 юни.

А статистиката показва, че доставките на пшеница от Русия за Нигерия са се увеличили пет пъти през първото тримесечие на 2025 г., според Федералният център за оценка на безопасността и качеството.

„Много страни в Африка увеличиха вноса на руска пшеница. Обемът на доставките за Нигерия се е увеличил пет пъти спрямо същия период на миналата година и е достигнал 262 000 тона. Мароко е увеличил вноса на руска пшеница два пъти до 174 000 тона, Мозамбик – до 73 800 тона (с 11,7 пъти), Камерун – до 50 000 тона (с 2,2 пъти), а Бурунди – до 30 500 тона (с 9,6 пъти). Русия за първи път изнесе пшеница за Того от 2022 г. насам; доставките възлизат на 27 000 тона“, съобщиха от агенцията.

„Тези данни показват значителен растеж на руския износ в определени региони, състоящ се в увеличаване на обемите на доставките и интензивен растеж, отразен в диверсификацията на крайните пазари“, добави центърът.