Инфлацията в цените на храните продължава да буди безпокойство, тъй като цените на селскостопанстките продукти и зърнените култури се покачват
Хранителната инфлация все още е проблем в страните с ниски и средни доходи според актуализиран доклад на Световната банка за хранителната сигурност от 29 април.
Индексите на цените на продуктите от селското стопанство и зърнените култури бяха с 1% по-високи от последната актуализация на 11 април. Цените на зърнените култури, царевицата и пшеницата бяха с 2% по-високи, докато цените на ориза бяха с 1% по-ниски.
На годишна база цените на царевицата са с 34% по-ниски, а цените на пшеницата са със 17% по-ниски, докато цените на ориза са по-високи с 24%.
Цените бяха по-високи в сравнение с 2020 г., като царевицата се повиши с 15%, пшеницата с 3% и оризът с 47%.
Инфлацията на цените на храните е по-висока от 5% в 57% от страните с ниски доходи, 64% от страните с по-нисък среден доход, 33% от страните с по-висок среден доход и 13% от страните с висок доход.
В реално изражение инфлацията на цените на храните надхвърли общата инфлация в близо 49% от 166-те държави, за които са налични както CPI, така и общият CPI индекс, каза Световната банка.
Острият глад остава постоянно висок в 59 страни, като 1 на всеки 5 души се нуждае от спешна помощ, съобщи Световната банка. Близо 282 милиона души в 59 държави и територии са изпитали високи нива на остър глад през 2023 г., което е увеличение с 24 милиона спрямо предходната година.
Това повишение се дължи на по-широкото отразяване в доклада на контекста на хранителната криза, както и на рязкото влошаване на продоволствената сигурност, особено в ивицата Газа и Судан, каза Световната банка.
В продължение на четири последователни години делът на хората, изправени пред остра продоволствена несигурност, остава висок от близо 22%, което значително надвишава нивата преди COVID.
