Страна на фокус: КАЗАХСТАН – в капана на вносната пшеница

Очаква се производството на пшеница в Казахстан да се възстанови през 2024-25 г., тъй като по-високата влажност повишава добива. В същия момент правителството удължи с шест месеца ограниченията за внос на пшеница. Първоначалната забрана беше въведена през октомври 2023 г. за шест месеца, за да се предотвратят „сивите схеми“ за внос на евтина пшеница от граничните региони на Русия за реекспорт. Удължаването през април измества забраната до средата на октомври, с малки изключения.

Пшеницата е най-голямата култура в страната по площ, като представлява 80% от производството на зърно. Производството през 2024-25 г. се оценява на 15,8 милиона тона, според доклад на Службата за чуждестранно земеделие (FAS) на Министерството на земеделието на САЩ. Комбинацията от суша и прекомерни дъждове доведе до 26% спад в производството през 2023-24 г. спрямо предходния сезон до 12,1 милиона тона. Добивите също са намалели с 28% на хектар. Освен пшеница, Казахстан произвежда ечемик, памук, слънчогледово семе и ориз.

Износът на пшеница и пшенично брашно през 2023-24 г. се оценява на 10 милиона тона, но се очаква износът да нарасне през 2024-25 г. до 11,1 милиона тона, според FAS. Казахстан е най-големият износител на брашно в региона по обем, като доставя най-вече до други страни от Централна Азия и Афганистан.

Въпреки това се стреми да продължи да разширява търговията си с Китай и е увеличил износа на зърно от 750 000 тона през 2019 г. на 3,5 милиона тона през 2023 г.

Селското стопанство е ключова част от икономическото, социалното и екологичното развитие на Казахстан, според Световната банка, и е най-големият производител на зърно в Централна Азия и единственият значим износител. Освен това има значителен селскостопански потенциал и е петата по големина земеделска земя в света с 25 милиона хектара обработваема земя и повече от 70 милиона хектара пасища.

Той разполага с достатъчно водни ресурси, сравнително чиста производствена база за генериране на висококачествени продукти, близост до големи пазари и нарастващи инвестиции в транспортни и търговски коридори, каза Световната банка.

Правителството се стреми да се възползва от неизползвания потенциал на сектора за износ, работни места и приобщаващ и устойчив растеж, каза Световната банка. Необходими са обаче критични инвестиции и трансформации в публичния и частния сектор.

Страната разработи национален проектен план за развитие на селскостопанския сектор за 2021-25 г. за повишаване на конкурентоспособността чрез подобряване на ефективността на труда, удвояване на износа на селскостопански продукти, местно производство на ключови хранителни продукти и увеличаване на доходите в селските райони. Плановете за повишаване на ефективността на труда включват субсидии за земеделските производители за закупуване на оборудване, увеличаване на площта за напояване, увеличаване на средното тегло на добитъка, увеличаване на използването на висококачествени семена, торове и пестициди и въвеждане на селскостопански изследвания и разработки сред производителите.

Ожънатата площ на пшеницата за 2024-25 г. се оценява на 13,2 милиона хектара с производство от 15,8 милиона тона. Фермерите казаха, че текущото съдържание на влага в почвата помага на перспективите за зимната пшеница с обилни дъждове миналата есен и над средното ниво на сняг през зимата, според FAS.

Западен и Северен Казахстан бяха засегнати от тежки наводнения, довели до загуба на добитък. Производителите на зърно казаха, че наводненията са имали по-малко въздействие върху редовите култури, тъй като повечето пшенични ниви са защитени от диги.

„Наводненията нанесоха щети на някои съоръжения за съхранение на зърно и друга инфраструктура“, каза FAS.

Поради потенциален недостиг на семена поради наводнения, полудържавната Food Contracting Corp ще предостави семена на разсрочено плащане.

Земеделските стопани, засегнати от щетите от наводненията, също ще имат право на държавно обезпечени заеми с период на погасяване до 24 месеца.

Потреблението през 2024-25 г. се оценява на 4,7 милиона тона, около 250 000 тона по-малко от 2023-24 г., каза FAS.

„Очаква се потреблението на пшеница да спадне, тъй като качеството се подобрява тази година и износът се увеличава“, се казва в съобщението.

Производството на ечемик през 2024-25 г. се оценява на 3,25 милиона тона, увеличение от 2,6 милиона тона през миналия сезон, поради по-високата перспектива за добив от 1,3 тона на хектар. Потреблението, което е основно за храна за животни, се оценява на 1,8 милиона тона.

„Много производители на ечемик съобщиха за намеренията си да продължат да го сеят през предстоящия сезон, тъй като има голямо търсене от местната фуражна индустрия“, каза FAS. „Намеренията за засяване на ечемик обаче могат да бъдат предизвикани от недостига на налични ечемични семена на пазара.“

Казахстан също отбеляза увеличение на производството на маслодайни култури през последните няколко години от 2,5 милиона хектара през 2020 г. на 3,4 милиона хектара през 2022 г. Производството се очаква да достигне 5 милиона хектара до 2027 г. при увеличеното използване на модерни производствени методи, благоприятни вътрешни цени и силно експортно търсене от Китай.

Секторът обаче е изправен пред предизвикателства в неточни пазарни статистики, непоследователни правителствени политики и предизвикателна транспортна логистика, каза FAS.

Мелничните предприятия в страната са частни от 1991 г. В края на 90-те години има 1000 мелници. Консолидацията през годините доведе това до 270 предприятия с общ производствен капацитет от 9,3 милиона тона годишно, според Министерството на земеделието.

След тригодишен спад страната произведе рекордните 3,4 милиона тона (пшеничен еквивалент) брашно през 2022 г. Производството леко спадна през 2023 г. до 3,05 милиона тона.

Досега през 2024 г. производството е намаляло, достигайки седем месечно дъно този януари от 237 100 тона, според APK-Inform. Производствените обеми също бяха с близо 9% по-ниски от обемите през декември и с 3% по-ниски спрямо предходната година.

Търговията с пшеница и пшенично брашно е важна част от селскостопанския сектор на Казахстан. Вносът на пшеница през 2024-25 г. се оценява на 2 милиона тона, тъй като се очаква търсенето на руска пшеница от местните мелници и птицеферми да продължи, каза FAS. Изключения от ограниченията за внос на Казахстан се предоставят за железопътни доставки до мелници за брашно и птицеферми за тяхното собствено производство и потребление. Вносната пшеница не може да се продава на вътрешния или външния пазар.

Казахстан ще бъде вторият по големина износител на брашно през 2024-25 г. с приблизително 2,5 милиона тона (еквивалент на пшеница), според Международния съвет по зърното. През 2023-24 г., от септември до февруари, Казахстан е изнесъл 4,1 милиона тона пшеница и пшенично брашно, което е спад от 20% спрямо същия период на предходната година. Узбекистан, Афганистан и Таджикистан са първите три купувачи.

Износът за Узбекистан е 1,8 милиона тона, спад от 18%, докато Афганистан е внесъл 889 000 тона, спад от 36%. Таджикистан е внесъл с 5% по-малко – 615 000 тона.

Междувременно износът на пшеница и пшенично брашно за Китай се е увеличил седем пъти от септември до февруари през пазарната 2023-24 г., каза FAS. Общият износ за Китай през 2023 г. достигна 3,5 милиона тона, в сравнение със 750 000 тона през 2019 г.

Търговците казаха, че увеличението се дължи на интереса на китайските купувачи към внос на качествена фуражна пшеница, каза FAS.

Китай също така се превърна в основната дестинация за износа на ечемик от Казахстан със 723 000 тона през 2023-24 г. Това е почти четирикратно увеличение от миналата година, каза FAS.

„Това увеличение се дължи на силното търсене на храна за животни и сравнително благоприятното ценообразуване на казахстанския ечемик за Китай в сравнение с други източници“, се казва в съобщението.

Правителството на Казахстан вижда Китай като критичен търговски партньор и работи за изграждане на отношения с източния си съсед. През февруари Китай премахна ограниченията за износ на месо, което позволи на Казахстан да възобнови износа на животински продукти за Китай.

Този юни е планиран първият казахстанско-китайски зърнен форум в Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай. Представители на Казахстан казаха, че форумът ще бъде значителна стъпка към укрепване на сътрудничеството в доставките на зърно с участници от бизнеса, държавни агенции и държавни компании, участващи в регулирането на износа/вноса на зърно и преработени продукти.

Страните също така предложиха създаването на съвместен подкомитет за сътрудничество в земеделието, с работна група, съставена от служители на министерството на транспорта и земеделието от Казахстан и служители на железниците и митниците от Китай.

world-grain.com