Института по лозарство и винарство – Плевен с полезни съвети за възстановяване на лозовите насаждения след градушка

Учените от Института по лозарство и винарство на Селскостопанска академия предлагат полезна информация за лозарите след падналите почти в цялата страна градушки. Експертните съвети са насочени към дейностите по възстановяването на лози, пострадали от градушка. Споделяме статията от интернет страницата на ССА, за да достигне тя до по-широк кръг от земеделски производители.

Главните задачи при резитбата на битите от градушка лози е възстановяването на формировката, осигуряване на нормално плододаване през следващата година и получаване на известна реколта в годината на падане на градушката, акцентират учените.

При повреди на лозите от градушка резитбата за възстановяване зависи от степента на повреждането и от фазата на вегетацията на лозите по време на падането на градушката. Тъй като градушката се проявява на сравнително ограничена площ и интензивността й силно варира, преди да се определи специалната резитба, повредите трябва да се обследват внимателно, сочи в детайли експертната информация. Най-общо може да се каже, че при една и съща интензивност на градушката повредите по леторастите и листата са толкова по-малки, колкото по-късно е паднала градушката. При гроздовете зависимостта е обратна – колкото по-късно е паднала градушката, толкова по-силно те се повреждат.

Възстановителният ефект от специалната резитба след градушка, която се извършва на зелено, е толкова по-голям, колкото по-рано тя се извърши. Ето защо резитбата може да се проведе, когато интензивността на растежа на леторастите е още голяма – например най-късно до края на юни (начало на четвъртата фаза).По-късно, през четвъртата фаза на вегетацията след завръзването на зърната, резитбата на зелено за възстановяване от градушка трябва да се извършва само в изключителни случаи, когато леторастите са напълно изпочупени

При незначителни повреди по зелените леторасти резитбата не се извършва, тъй като от страничните пъпки покарват достатъчно нови леторасти (колтуци), които до края на вегетацията успяват да достигнат нормален размер и добро узряване. При това в зависимост от генеративната възстановителна способност на сортовете те могат да бъдат повече или по-малко плодовити.

При силно битите леторасти, достигнали значителна големина, се провежда резитба на зелено на чепове (с 1 до 2 очи), за да се предизвика бързо развитие на долните пазвени пъпки, които при благоприятни климатични условия могат да дадат и известна реколта. Общото натоварване се намалява чрез скъсяване или премахване на плодните пръчки, за да се засили растежът на новите леторасти.

След градушка обикновено настъпва масово развитие на спящите пъпки. За правилно формиране на лозите и за да се избегне засенчването, трябва да се извърши еднократно, а при необходимост и двукратно филизене на излишните леторасти.

При резитба на зряло на бити от градушка лози през предната година трябва да се отчитат степента на повредите по дървесината на едногодишните пръчки и степента на узряването им. При силно изразени повреди и лошо узряване на пръчките е необходимо те да се режат по-късо и да се оставя по-голям брой от тях, тъй като долната част на леторастите по-добре узрява и натоварването, компенсирано по този начин, може да осигури нормално плододаване. При това трябва да се прояви стремеж подбраните за плодни звена пръчки, особено за чепове, да бъдат измежду най-малко повредените от градушката.

Особено внимателно и детайлно трябва да се анализира степента на повредите по дървесината на едногодишните пръчки, които ще послужат за стъбла на лози, намиращи се в процес на формиране. При слабо изразени повреди, когато раните са калусирали, повърхността на пръчката загладена и дървесината добре узряла, едногодишните пръчки се запазват и се извършва резитба за по нататъшно формиране на лозите. При силно изразени повреди, когато раните са от видими до дълбоки и тъканите от външната им страна и около тях са некротирали, пръчките трябва да се режат до здравата им основа или на чеп с 2 очи.

Аналогично се постъпва и с повредените от градушка едногодишни пръчки, които служат за формиране на рамена или на кордони.

Задължително е след градушката възможно най-скоро да се извърши третиране с 2% бордолезов разтвор или фунгицид с високо съдържание на мед (Cu).

Начини на действие

При ранна градушка, паднала преди 20 юни се препоръчва резитбата на лозите да се извършва по следните начини:

1. При лозите, формирани по подобрен приземен Гюйо, ако градушката е унищожила напълно гроздовата реколта (ресите) и листата на лозите, плодните пръчки се изрязват до основата, а на главината се оставят 3-4 зелени чепа с по 2 очи. На чепове се режат най-добре развитите, ниско разположени зелени леторасти, а останалите се премахват. При този начин на резитба от зелените чепове израстват леторасти (колтуци), които растат и се развиват добре, узряват до есента и при резитбата могат да се използват за плодни пръчки и чепове, от които през следващата година се получава добра реколта.

Ако по леторастите, развили се от плодна пръчка, има запазени известен брой реси, плодната пръчка не се премахва. Леторастите по които има запазени реси, не се кършат, а останалите леторасти по плодната пръчка се премахват. Върху главината се оставят 3-4 зелени чепа с по 2 очи.

2. При лозите, отглеждани на къса чепова резитба, леторастите, развили се от горните очи на чеповете, по които няма запазени реси, се изрязват, а леторастите, по които има реси, се кършат на два възела над ресата; леторастите, развили се от долните очи на чеповете, по които няма запазени реси, се режат на зелени чепове с по 2 видими очи.

Лозите, които са рязани след, градушка, трябва да се филизят навреме, за да останат върху тях само необходимите за поддържане на формировката леторасти, които да узреят добре.

Двегодишните неплододаващи лозя, бити силно от градушка, се режат на зелени чепове с по 2 очи, като на всяка лоза се оставят по 2-3 чепа от по – ниско разположените леторасти.

Едногодишните лози, бити от град, не се режат.

Не се режат и лози, на които след градушка по-голяма част от листната повърхност е запазена.

След ранна градушка следва да се полагат големи грижи за възстановяване и запазване растежа на лозите (торене, пръскане, добра почвообработка и др.)

При ранна градушка трябва да се има предвид, че неповредените леторасти могат да започнат по-енергично да растат за сметка на повредените. За да се избегне това, оцелелите леторасти се прищипват, с което се дава възможност за нормално развитие на останалите леторасти. Неповредените леторасти, развили се от чеповете на лозите при резитбата Гюйо, не се прищипват.

При градушка, паднала по-късно от края на юни, резитба на лозите не се извършва.

Принципна разлика в грижите за високостъблените лозя след градушка в сравнение с приземно отглежданите в общи линии няма. Характерна особеност обаче е, че при стъблените лози съществува стъбло, което докато е младо, при силна градушка може да бъде набито до такава степен, че да стане негодно и трябва да бъде подменено. Ето защо много е важно по кое време е паднала градушката. За разлика от приземно отглежданите лози, при стъблените резитба се извършва, ако градушката е паднала до края на май и е набила цялото стъбло, а по кордоните или рамената с плодните пръчки са унищожени всички леторасти и съцветия. В такива случаи набитите леторасти от чепа за сигурност се режат на 2 зелени чепа с по 2 очи и от изкаралите от тях колтуци два се използват за формиране на ново стъбло, а останалите два летораста се привързват също вертикално, като не се допуска да надминат носещия тел. Те се привързват за подпорното колче или за старото стъбло. При наличие на подпорно колче цялото стъбло с кордоните се премахва, а когато то липсва, премахват се само кордоните на върха на стъблото. Най-буйните два зелени колтука, оставени за бъдещи стъбла, се превиват по носещия тел за образуване на кордони. По тях се развиват колтуци от II порядък. На втората година от двата колтука за стъбло се запазва по-добрият, а другият се използва за плодна пръчка. От един колтук от II порядък под носещия тел се формира втората страна на кордона, колтуците на другата страна на кордона се режат през възел на чепове с по 2 две очи, а междинните се премахват през възел. Плодната пръчка се полага на тел на 60 см височина. На третата година лозата е вече напълно възстановена. Добив не се получава само през годината, в която е паднала градушката.

При по-стари лози, с дебели добре оформени стъбла и кордони пораженията са само върху плодните звена и леторастите, изкарали от тях. При такива случаи подмяна на стъблата и рамената не се прави, а само се оставят на всеки кордон по 5-6 зелени чепа и на следващата година се извършва редовна резитба за плододаване.

При по-слаби поражения от градушка не се прави резитба, а само се прави почистване на счупените леторасти.

При силни, но късни градушки (след края на май) специални резитби също не се правят, защото изкаралите колтуци от зелените чепове не могат да узреят добре до есента. Подмяна на силно наранените стъбла може да се извърши през следващата година, като за нови стъбла се използват леторастите от чепа за сигурност, а наранените кордони за плододаване до формиране на ново стъбло и кордони.

Повредените в една или друга степен от градушка лози се нуждаят от торене и подобрени грижи през годината на падането на градушката за възстановяване на нормалния вегетативен потенциал и за узряване на дървесината.

ССА