Хубавият карфиол изисква постоянни грижи
Агровест стартира рубриката „Агросъвети“, в която периодично ще споделяме практически насоки за да бъдете още по-успешни във „фабриката под небето“, обединяваща всички направления на селското стопанство. Тук ще има по нещо за всеки – от домашната градинка, през полето, до животновъдната ферма.
В последните години здравословното и диетично хранене започва да придобива все по-широка популярност. Днес ще се спрем на една култура, която е позната на човечеството от дълбока древност, използвана от нашите баби за приготвяне на вкусна зимнина, а в наши дни е препоръчвана от специалистите по диетично хранене.
Карфиолът, познат и под наименованието Цветно зеле (Brassica oleracea var. botrytis), е едногодишно тревисто растение от род Зеле (Brassica), семейство Кръстоцветни (Brassicaceae).
Първоначално зеленчукът произхожда от средиземноморския регион и се разпространява в Европа около края на 15 век. Представлява издънка на вид диво зеле, което също е предшественик на къдраво зеле, брюкселско зеле и алабаш.
Карфиолът е много специфична култура, от гледна точка на особеностите при неговото развитие. Той може да се отглежда като ранна или като късна култура. За ранно отглеждане се засяват сортове, които имат къс вегетационен период, тъй като високите летни температури могат да компрометират реколтата. Отглеждан като късна култура – отново трябва да се съобразим с околната температура, тъй като съществува риск от измръзване.
При избора на място за отглеждане, трябва да се има предвид, че това растение е много светлолюбиво и влаголюбиво. Избора на добре осветено място е определящ за качеството на главите.
При ранно отглеждане се препоръчват леки добре дренирани почви. За лятно и есенно отглеждане се предпочитат песъчливо глинести почви с добър водозадържащ капацитет или леко глинести почви. Той се характеризира с висока чувствителност към киселинноста на почвата. За формиране на качествени глави и високи добиви киселинността трябва да бъде около и над 7.
Окопаването и разрохкването на почвата са основни мероприятия. Необходимо е по време на вегетация почвата да се подържа постоянно рохкава, което се постига с 4-5 обработки, като първата е десетина дни след засаждане и последващо загърляне, което е наложително за образуване на добра коренова система.
Карфиолът трябва да се тори редовно. Тъй като кореновата му система лежи плитко, е необходимо внимание при разрохкване на почвата, за да не се наранят корените. Подхранването спомага и за изравняване растението, тъй като то често расте неправилно, накланяйки се на една страна и засилва растежа на допълнителните корени.
Често формирането на некачествени глави се дължи на неправилно торене. Внасянето на прекомерни количества азот или недостиг на фосфор, калий, бор и молибден влияят както върху качеството, така и върху размера на добива. В този случай, балансираното торене с минерални торове може да помогне. Специалистите препоръчват внасянето на двоен суперфосфат, с добавка на бор и бор-магнезиеви компоненти, борна киселина и други минерални добавки.
Високите температури оказват физиологичен стрес върху културата и растенията не могат да правят глави. За да се избегне този проблем е необходимо качествено и регулярно напояване. След разсаждане трябва да се полее с 10-15 мм вода, за да се осигури добро прихващане на растенията. Количеството на използваната вода нараства с нарастването на листната повърхност. Най-голяма нужда от вода е необходима по време на формиране на главата, и нейната липса през този период води до влошаване на растежа. Количеството и честотата на поливките се определят от почвения тип, климатичните условия и технологията на отглеждане.
Готовата продукция се прибира поетапно, защото съзряването на главите не става едновременно. Процесът е ръчен, което отнема много време и работна ръка. Ако продукцията ще се транспортира, е хубаво листата да не се премахват, тъй като те дават естествена защита на главата.