Кризата в Ормузкия проток удря земеделието: Торовете поскъпват, а добивите през 2027 г. са под риск

Нарушенията в корабоплаването през Ормузкия проток създават нарастващи рискове за световното земеделие. Несигурните доставки на торове, скъпите горива и по-високите транспортни разходи оказват натиск върху производителите.

Ако ситуацията продължи, последствията могат да се усетят още по-силно през 2027 г. Сред основните опасения са намалена употреба на торове, по-ниски добиви и допълнително поскъпване на храните.

За тези рискове предупреждава Алваро Ларио, президент на Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD) към ООН.

Според представените от него оценки цените на селскостопанските стоки вече са се повишили с 13% през третото тримесечие на 2026 г.

Защо кризата в Ормузкия проток засяга земеделските производители?

Ормузкият проток е важен морски маршрут за международната търговия с енергийни ресурси и други суровини.

Затрудненията в корабоплаването могат да нарушат доставките и да увеличат разходите за транспорт. За земеделието това има пряко значение, тъй като производството зависи от горива, торове и редовно снабдяване с материали.

Поскъпването на енергията се отразява върху работата на селскостопанската техника, напояването и транспортирането на продукцията. Същевременно ограниченията при доставките на торове създават несигурност преди новите производствени кампании.

Според Алваро Ларио първоначално част от стопанствата са успели да ограничат последствията чрез наличните си запаси.

При продължителна криза обаче тези резерви постепенно се изчерпват.

Това принуждава производителите да планират по-внимателно разходите и количествата необходими материали.

Земеделските производители могат да ограничат торенето

Един от най-сериозните рискове е възможното намаляване на употребата на минерални торове.

При високи цени и несигурни доставки част от стопанствата могат да бъдат принудени да ограничат покупките. Подобно решение би могло да намали производствените разходи в краткосрочен план, но крие рискове за добивите.

Недостатъчното хранене на културите може да ограничи растежа и продуктивността им, особено при почви с ниска запасеност.

Последствията зависят от конкретната култура, почвените условия и наличните хранителни вещества.

Затова намаляването на торовите норми без предварителна оценка може да доведе до икономически загуби. За стопанствата е важно решенията за торене да се основават на почвени анализи и реалните потребности на растенията.

Прецизното прилагане на хранителните вещества може да помогне за ограничаване на излишните разходи.

То обаче не може напълно да компенсира недостига на торове при продължителни нарушения на доставките.

Цените на селскостопанските стоки са се повишили с 13%

Според оценки, представени от ръководителя на IFAD, цените на селскостопанските стоки са нараснали с 13% през третото тримесечие на 2026 г. В предоставената информация не е уточнен конкретният ценови индекс или базата за сравнение.

Поради това стойността не бива да се приема като еднакво увеличение при всички земеделски продукти.

Очакванията са ценовият натиск да продължи през последните месеци на 2026 г. и началото на 2027 г. Основните фактори са по-високите производствени разходи, логистичните затруднения и несигурността около бъдещите доставки.

При земеделските производители увеличението на разходите не винаги може да бъде компенсирано чрез по-високи продажни цени.

Това създава риск от свиване на печалбите, дори когато международните котировки на продукцията се повишават.

ООН предупреждава за опасност от продоволствена криза в Азия и Африка

Особено уязвими са държавите, които разчитат в значителна степен на вносни торове, горива и храни. В тези страни прекъсванията на доставките могат бързо да се отразят върху разходите за производство.

Според представената информация се обсъжда механизъм, подкрепен от ООН, за безопасен транзит на кораби с торове. Въпросът е свързан с необходимостта от договорености между Съединените щати и Иран.

Ако не бъде постигнато споразумение, части от Азия и Африка могат да се изправят пред допълнителни затруднения.

Рискът е особено голям за дребните земеделски производители с ограничени финансови възможности.

Те разполагат с по-малко средства за предварително закупуване на торове и горива. При продължително поскъпване някои стопанства могат да променят структурата на производството си.

Възможно е да предпочетат култури с по-кратък производствен цикъл и по-бърза реализация на приходите.

Подобни решения могат да повлияят върху местното предлагане на храни и доходите на фермерите.

До 130 милиона души могат да бъдат изложени на риск от бедност

Кризата създава опасения и за икономическото положение на населението в по-уязвимите държави.

Според сценарий на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) приблизително 130 милиона души могат да попаднат под прага на бедността.

Оценката се отнася до 2026 г. и зависи от развитието на цените на енергията и храните. Сценарият предполага, че увеличените разходи се прехвърлят изцяло върху потребителите без компенсиращи държавни мерки.

Това не означава, че 130 милиона души вече са изпаднали в бедност.

Най-сериозните рискове са посочени за Южна и Източна Азия и държавите от Субсахарска Африка.

В тези региони поскъпването на основните хранителни продукти може да има тежки социални последствия.

Черно море и климатичните рискове допълнително усложняват ситуацията

Проблемите в Ормузкия проток не са единственият източник на несигурност за световното земеделие.

Според анализа затрудненията при износа на пшеница от Черноморския регион също оказват натиск върху международната търговия.

Нарушенията на традиционните маршрути могат да увеличат транспортните разходи и да затруднят изпълнението на доставките.

Допълнителен фактор са възможните климатични отклонения, свързани с Ел Ниньо.

Това климатично явление може да промени валежите и температурите в различни части на света. Въздействието му обаче не е еднакво за всички земеделски региони.

Комбинацията от логистични проблеми, високи разходи и неблагоприятни климатични условия увеличава несигурността за производителите.

Как кризата може да се отрази на българското земеделие?

Българските земеделски производители също могат да усетят последствията от по-високите международни цени на горивата и торовете.

Особено чувствителни са стопанствата с големи разходи за механизирани обработки и минерално торене.

При зърнопроизводството тези разходи имат съществен дял в себестойността на продукцията.

Поскъпването на дизеловото гориво може да увеличи разходите за обработка на почвата, сеитба, растителна защита и прибиране на реколтата.

В същото време по-скъпите торове могат да затруднят планирането на храненето при пшеница, царевица и други полски култури. За стопанствата с напояване значение имат и разходите за електроенергия и горива.

Натискът върху себестойността обаче не означава автоматично увеличение на изкупните цени.

Българските производители продават продукцията си на пазар, зависещ от международното предлагане и търсене.

Възможно е разходите да се увеличават по-бързо от приходите, което би влошило рентабилността.

Затова внимателното планиране на производствените разходи остава особено важно преди следващата земеделска кампания.

Какво могат да направят фермерите при несигурни доставки?

При нестабилни пазари предварителното планиране може да ограничи част от финансовите рискове.

За производителите е важно да оценят необходимите количества торове и горива според планираните площи.

Почвените анализи могат да помогнат за по-точно определяне на потребностите от хранителни вещества. При закупуването на торове значение имат не само цените, но и сроковете за доставка.

Стопанствата трябва да отчитат и разходите за съхранение, както и условията по договорите с доставчиците.

При ограничен бюджет е важно да се избягват решения, които могат да застрашат добивния потенциал на културите. Необходим е баланс между намаляването на разходите и запазването на ефективността на производството.

Какво предстои през 2027 г.?

Развитието на кризата в Ормузкия проток ще бъде важен фактор за световните пазари на енергия и торове. При възстановяване на нормалното корабоплаване част от логистичния натиск може постепенно да отслабне.

Ако ограниченията продължат, земеделските производители могат да се сблъскат с нови затруднения при снабдяването. Намалената употреба на торове би могла да се отрази върху добивите през следващите производствени сезони.

Това създава риск от допълнителен натиск върху цените на храните през 2027 г.

Предупрежденията на ООН очертават възможен неблагоприятен сценарий, а не сигурна прогноза за спад на световното производство.

Реалните последствия ще зависят от продължителността на кризата, възстановяването на доставките и реакцията на международните пазари.