Дъждовете блокират жътвата на царевица в Украйна: До 27 млн. тона остават на полето, а разходите растат

Продължителните валежи сериозно затрудняват прибирането на царевицата в Украйна. Земеделските производители са изправени пред допълнителни разходи за сушене, които могат да достигнат 30 долара на тон. Същевременно изкупните цени остават ниски, а значителна част от реколтата все още не е прибрана.

Според анализатори от земеделския кооператив PUSK, създаден към Украинския аграрен съвет, неблагоприятното време може да удължи жътвата до зимните месеци. Проблемите идват в момент, когато ограничените възможности за износ оказват допълнителен натиск върху вътрешния пазар на царевица.

Жътвата изостава: Прибрани са едва 3,5 млн. тона царевица

По данни на PUSK украинските фермери са прибрали приблизително 3,5 млн. тона царевица. Между 25 и 27 млн. тона обаче все още остават на полето.

Продължителните дъждове затрудняват работата на комбайните и ограничават достъпа до преовлажнените площи. Високата влажност на зърното създава допълнителни проблеми след прибирането му.

При подобни условия производителите трябва да изчакват подходящи периоди за работа. Това забавя кампанията и увеличава риска от загуби. Според анализаторите жътвата може да продължи и през зимата, ако валежите не намалеят. Засега обаче няма масова практика фермерите умишлено да оставят царевицата неприбрана до следващата година.

Забавянето създава затруднения и при планирането на следващите обработки. Част от стопанствата могат да се окажат притиснати от кратките срокове между прибирането и подготовката на площите.

Сушенето може да погълне до 30 долара от всеки тон

Един от най-сериозните проблеми за украинските производители е необходимостта от допълнително сушене на царевицата. При продължителни валежи зърното често се прибира с повишена влажност. Това затруднява съхранението и увеличава риска от влошаване на качеството.

За да бъде подготвена за безопасно складиране, царевицата трябва да достигне подходяща влажност. Това изисква допълнителна обработка и разходи за енергия.

Според PUSK сушенето може да оскъпи продукцията с 10–20 долара на тон. При по-неблагоприятни условия разходите могат да достигнат 30 долара на тон.

Точната стойност зависи от началната влажност на зърното, използваното оборудване и цените на енергийните ресурси. При стопанство с 1000 тона царевица допълнителен разход от 30 долара на тон означава още 30 000 долара.

Тези средства се добавят към разходите за семена, торове, растителна защита, обработки и прибиране на реколтата. При ниски изкупни цени подобно оскъпяване може значително да намали рентабилността на производството.

Украйна може да изнесе с до 5 млн. тона по-малко царевица от прогнозата на USDA

Забавената жътва поставя под въпрос и очакванията за украинския износ през пазарната 2026/27 година.

Министерството на земеделието на САЩ (USDA) прогнозира, че Украйна ще изнесе 22 млн. тона царевица. Анализаторите от PUSK обаче определят тази оценка като прекалено оптимистична.

Според тях реалистичният експортен потенциал е между 17 и 19 млн. тона. Това е с 3–5 млн. тона под прогнозата на американското ведомство. Разликата се обяснява с неблагоприятните условия за прибиране на реколтата и ограниченията пред износа. Важно е да се уточни, че това са прогнози, а не окончателни резултати от кампанията.

Реалните количества ще зависят от напредъка на жътвата, качеството на зърното и възможностите за международни доставки.

Европа може да увеличи вноса на царевица с до 5 млн. тона

Въпреки проблемите в Украйна международният пазар може да предложи допълнителни възможности за местните износители.

Според PUSK през периода от ноември до март САЩ и Украйна ще бъдат сред основните доставчици на царевица. През същите месеци се очаква износът от Бразилия и Аржентина да бъде по-ограничен.

Допълнителен фактор е по-слабото производство на царевица в Европейския съюз.

Анализаторите очакват европейските държави да увеличат вноса с приблизително 3,5–5 млн. тона. Това може да създаде допълнително търсене на украинска царевица, особено при конкурентни цени.

Възможностите за реализация обаче ще зависят от транспортните разходи и наличния капацитет за износ. Дори при засилено търсене производителите няма да могат да се възползват напълно без достатъчно надеждни логистични маршрути.

Цените на царевицата падат до 160–163 долара на тон

Въпреки очакваното международно търсене украинският вътрешен пазар остава под сериозен ценови натиск. Според PUSK изкупните цени на царевицата на пристанищна база вече са спаднали до 160–163 долара на тон.

Анализаторите предупреждават, че при продължаващо натрупване на количества е възможно допълнително понижение до 150 долара на тон.

Това би създало още по-сериозни затруднения за стопанствата, които вече плащат повече за сушене и съхранение.

Основната причина за ниските цени е ограничената възможност за бърза реализация на наличната продукция. Според оценките настоящият логистичен капацитет на Украйна позволява износ на около 1,5 млн. тона царевица месечно.

При големи наличности това количество не е достатъчно за бързото освобождаване на вътрешния пазар. В резултат дори повишаването на световните котировки може да не доведе веднага до по-добри изкупни цени.

Кога се очаква възстановяване на цените?

Според прогнозата на PUSK по-съществено подобрение на цените може да настъпи най-рано през януари–февруари 2027 г.

Анализаторите допускат тогава царевицата да достигне 170–180 долара на тон при условия CPT-пристанище. Това означава цена с включен транспорт до договореното пристанищно местоназначение.

Подобно възстановяване ще зависи от международното търсене, темповете на износ и количествата, останали на вътрешния пазар.

Ако логистичните ограничения продължат, ценовият натиск може да се запази за по-дълъг период. От значение ще бъде и развитието на жътвата през следващите седмици.

По-бързото прибиране на реколтата може да увеличи предлагането в краткосрочен план. Същевременно то ще намали риска от допълнителни загуби на полето.

Какво означава ситуацията за българските производители на царевица?

Развитието на украинския пазар има значение и за българското зърнопроизводство. Украйна е важен доставчик на царевица за международните пазари и участва активно в търговията с Европейския съюз.

При по-слаб украински износ могат да се появят допълнителни възможности за други европейски производители.

В същото време ниските цени в Украйна могат да продължат да оказват натиск върху регионалния пазар. За българските фермери значение имат и разходите за сушене на зърното.

При влажна есен прибирането на царевица с висока влажност може да увеличи себестойността на продукцията.

Затова решенията за жътва трябва да отчитат състоянието на посевите, прогнозата за времето и разходите за сушене. Отлагането на прибирането може да намали необходимостта от сушене при подходящи условия. Продължителното изчакване обаче носи риск от полегнали растения, загуби и влошено качество.

При планирането на продажбите е важно да се сравняват реалните оферти с разходите за съхранение и транспорт.

Необходимо е също да се следят промените в европейското търсене и експортните възможности на Украйна.

Следващите месеци ще бъдат решаващи за пазара

Украинските производители навлизат в труден период, в който неблагоприятното време се съчетава с ниски изкупни цени. Между 25 и 27 млн. тона царевица все още очакват прибиране, а допълнителното сушене увеличава производствените разходи.

В същото време ограниченият логистичен капацитет затруднява реализацията на големи количества на международните пазари.

Очакваното увеличение на европейския внос може да подкрепи търсенето, но не гарантира незабавно поскъпване. Според PUSK възстановяване на изкупните цени е възможно най-рано в началото на 2027 г.

За производителите най-важният въпрос остава дали бъдещото поскъпване ще компенсира допълнителните разходи за прибиране и сушене.

Отговорът ще зависи от времето, международните пазари и възможностите за износ през следващите месеци.