Дивите пчели в Европа намаляват: Учени предупреждават за риск за земеделието и производството на храни

Популациите на много видове диви пчели в Европа намаляват, а промените могат да засегнат опрашването на земеделските култури. Това показва мащабно научно изследване, което проследява състоянието на опрашващите насекоми през последните сто години.

Учените установяват, че намаляващите видове са повече от тези с увеличаващи се популации в почти всички европейски региони. Особено тревожни са резултатите за Атлантическия и Континенталния регион, където разнообразието на опрашителите трайно се свива.

Изследването е представено в навечерието на конференцията на ООН за биоразнообразието в Армения. Резултатите поставят въпроса как загубата на опрашители може да се отрази върху земеделието и хранителната сигурност.

Какво показват данните за пчелите през последните 100 години?

Международният научен екип е анализирал наблюдения върху дивите пчели и цветарките в Европа от 1921 година насам. Изследването обхваща 88% от видовете в разглежданите групи насекоми на континента.

Резултатите показват, че много видове постепенно стават по-редки в местата, където преди са били установявани. В повечето европейски региони броят на намаляващите видове надхвърля този на видовете с положителна тенденция.

Изключение прави Алпийският регион, където съотношението е различно. В останалите части на Европа се наблюдават както отрицателни, така и положителни промени, но общата картина поражда безпокойство.

Най-устойчив спад в разнообразието е установен в Атлантическия и Континенталния регион. Това показва, че проблемът не е ограничен до отделни държави или изолирани местообитания.

Някои видове се увеличават, но това не означава възстановяване

Един от важните изводи е, че промените в биоразнообразието невинаги се забелязват лесно. Докато чувствителните видове намаляват, малък брой по-устойчиви насекоми разширяват разпространението си.

Така общото присъствие на опрашители на дадено място може да изглежда сравнително стабилно. В действителност обаче съставът на видовете постепенно се променя.

Водещият автор на изследването Карлос Мартинес-Нунес от Испанския национален съвет за научни изследвания обръща внимание именно на този процес. Според него привидната стабилност може да прикрива съществена загуба на биоразнообразие.

Учените установяват, че 91% от видовете, регистрирани през последния век, са наблюдавани и между 2001 и 2020 година. Това не означава, че останалите 9% непременно са изчезнали.

Част от тях са били редки още в историческите наблюдения. Затова изследователите не твърдят, че в Европа вече е настъпило масово изчезване на тези насекоми.

По-същественият проблем е намаляващата вероятност отделните видове да бъдат открити в обичайните им местообитания.

Защо дивите пчели са толкова важни за земеделието?

Пчелите и останалите опрашващи насекоми участват в размножаването на голяма част от цъфтящите растения. Те пренасят прашец между цветовете и подпомагат образуването на плодове и семена.

Този процес е особено важен за производството на плодове, зеленчуци, ядки и някои маслодайни култури. При тях недостатъчното опрашване може да ограничи добивите или да влоши качеството на продукцията.

Според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) близо 90% от дивите цъфтящи растения зависят поне частично от животински опрашители.

Над три четвърти от основните видове хранителни култури също разчитат в различна степен на опрашването. Това не означава, че 75% от произведената храна зависи изцяло от насекомите.

Различните култури имат различни потребности. При някои опрашителите са определящи за образуването на плодове, докато при други подобряват добива и качеството.

Кои земеделски култури са най-зависими от опрашителите?

За българското земеделие опрашването има особено значение при редица овощни, зеленчукови и маслодайни култури.

При ябълките, черешите, сливите и други овощни видове посещенията на опрашващи насекоми подпомагат образуването на плодове. Значението им зависи от сорта, условията и съвместимостта между растенията.

При краставиците, тиквичките, тиквите и пъпешите опрашването също е важна част от производствения процес. Недостатъчната активност на насекомите може да се отрази върху броя и развитието на плодовете.

Слънчогледът е друга култура, при която опрашващите насекоми могат да допринесат за по-добро оплождане. Ефектът зависи от хибрида, условията на отглеждане и наличието на опрашители.

За разлика от тях пшеницата и оризът не зависят пряко от животинско опрашване. Това показва защо загубата на опрашители няма еднакво отражение върху всички земеделски производства.

Какви могат да бъдат икономическите последици?

Според оценка на Междуправителствената платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES) животинските опрашители подпомагат култури, формиращи около 35% от световното производство по обем.

Този показател не означава, че насекомите произвеждат пряко 35% от храната. Той показва дела на производството от култури, които зависят в различна степен от животинско опрашване.

По оценката на IPBES между 5% и 8% от световното растениевъдно производство по пазарна стойност се дължи пряко на опрашването.

Икономическият принос е оценен на 235–577 млрд. долара годишно по цени от 2015 година. Тези стойности са историческа оценка и не представляват текуща пазарна стойност за 2026 година.

При намаляване на опрашителите някои земеделски стопанства могат да се сблъскат с по-несигурни добиви. Възможни са и допълнителни разходи за осигуряване на достатъчно опрашване.

Последиците могат да достигнат и до потребителите чрез предлагането и цените на определени храни. Размерът на въздействието обаче ще зависи от конкретните култури и условията на производство.

Какво причинява намаляването на дивите пчели?

Учените посочват няколко основни фактора, които застрашават опрашващите насекоми. Сред тях са загубата на естествени местообитания, климатичните промени, замърсяването и въздействието на определени пестициди.

Интензивното използване на земята може да ограничи местата за гнездене и разнообразието от цъфтящи растения. Това намалява достъпа до нектар и прашец през различните периоди на годината.

Продължителните засушавания и високите температури също могат да променят условията за живот на насекомите. При някои видове се нарушава съвпадението между периода на активност и цъфтежа на растенията.

Допълнителни рискове създават болестите, паразитите и инвазивните видове. Въздействието им се различава според конкретния опрашител и условията в местообитанието.

Особено уязвими са видовете със специфични изисквания към храната или местата за размножаване. Когато тези условия изчезнат, възможностите им за приспособяване са ограничени.

Как земеделските производители могат да подпомогнат опрашителите?

Опазването на дивите пчели не означава прекратяване на земеделското производство. Част от полезните мерки могат да бъдат съчетани с обичайните дейности в стопанствата.

Една от възможностите е запазването на подходящи цъфтящи растения по краищата на земеделските площи. Те осигуряват храна на опрашителите извън основния период на цъфтеж на културите.

Поддържането на разнообразни крайпътни ивици, живи плетове и други подходящи местообитания също може да бъде полезно. Важно е тези площи да не създават проблеми за безопасността и управлението на стопанството.

При растителната защита трябва да се спазват стриктно етикетите и ограниченията за употреба на препаратите. Особено внимание изискват третиранията в периодите на цъфтеж и активност на опрашващите насекоми.

Интегрираното управление на вредителите може да помогне за ограничаване на ненужните третирания. То включва наблюдение на посевите и избор на мерки според действителния риск.

Полезно е също да се съхраняват подходящи места за гнездене на дивите пчели. Различните видове използват почвата, кухини в растителни стъбла и други естествени укрития.

Защо медоносните пчели не могат напълно да заменят дивите?

Медоносните пчели имат голямо значение за земеделието, но не са единствените ефективни опрашители. Дивите пчели и цветарките също участват в опрашването на много култури и диви растения.

Различните насекоми посещават цветовете при различни условия и използват разнообразни начини за събиране на прашец. Това прави разнообразието от опрашители важно за устойчивостта на процеса.

При някои растения дивите видове могат да допълват дейността на медоносните пчели. Затова увеличаването на броя на пчелните семейства не решава автоматично проблема с намаляването на дивите опрашители.

Необходимо е да се опазват и естествените местообитания, от които тези насекоми зависят.

Учените призовават за действия преди загубите да станат необратими

Резултатите от изследването са оповестени около началото на 17-ата конференция на ООН за биоразнообразието в Ереван, Армения.

Форумът е посветен на опазването на природата и напредъка по международните цели за биоразнообразие. Сред тях са защитата на 30% от сушата и морските територии и възстановяването на деградирали екосистеми.

Според изследователката Аинхоа Маграч от Баския център за климатични промени проучването потвърждава дългогодишни опасения за състоянието на опрашителите.

Тя подчертава, че спадът не засяга всички видове еднакво. Данните обаче показват, че проблемът е по-широко разпространен, отколкото сочат предишните изследвания от отделни европейски държави.

Основното предупреждение на учените е, че загубата на разнообразие може да започне много преди окончателното изчезване на даден вид. Затова запазването на подходящи местообитания и ограничаването на рисковете е важно както за природата, така и за земеделието.