Липсата на достатъчно вода за напояване създава напрежение в ЕС

В речта си преди да бъде преизбрана за ръководител на Европейската комисия на 18 юли, Урсула фон дер Лайен призова за прилагането на „стратегия за устойчиво управление на водите“, за да се гарантира, че фермерите са „по-добре подготвени“ за изменението на климата.

Напрежението в Европа нараства относно използването и съхранението на вода за селското стопанство. Системите за управление и съхранение на вода повдигат въпроси в южноевропейските страни, докато френско движение подготвя протести срещу водните резерви за фермерите и има за цел да мобилизира гражда.

Изправен пред недостиг на вода, продължителни суши и нередовни валежи, в своята Стратегическа програма 2024-2029 Съветът на ЕС обеща да засили водоустойчивостта и да „инвестира в широкомащабна трансгранична инфраструктура, включително водна инфраструктура“.

Този тип развитие обаче може да предизвика значително напрежение. В деня на речта на фон дер Лайен в Страсбург няколко хиляди души демонстрираха в Маре Поитевен, Западна Франция, срещу изграждането на „мегабасейни“, открити водни резервоари, позволяващи на фермерите да осигурят достъп до водни ресурси.

Френските активисти искат да повишат нивото на мобилизация.

През септември les Soulèvements de la terre – организаторите на френските демонстрации – организират воден конвой „От Marais Poitevin до Венецианската лагуна“, възнамерявайки да вдигнат тревога срещу мега-басейните и замърсяването на водата в региона Венето, в Италия.

„Мегабасейни“, проблем, който предизвиква разделение.
Особеността на тази инфраструктура, в допълнение към улавянето и съхранението на дъждовна вода, е способността й да изтегля вода от земята в случай на недостатъчен валеж. Противниците казват, че това нарушава цялата влажна зона и допринася за нейното изсъхване.

В Европа, която се затопля по-бързо от средното за света поради изменението на климата, средиземноморските страни се затоплят дори по-бързо и стратегиите за управление на водите са критична необходимост.

Докато Италия събира повече от 10% от дъждовната си вода, а Испания цели 20%, Франция събира само 1,7%.

В Испания водата се съхранява главно в ембалси, огромни сладководни басейни, които се различават от „мега-басейните“ по начина, по който се пълнят.

„В Испания и много френски региони резервоарите се черпят главно от реки или повърхностни води“, каза пред Euractiv Лорънс Марандола, говорител на Confédération Paysanne, френският съюз, който се противопоставя на тези структури.

Италия не използва мегабасейни за напояване. Италианските фермерски съюзи Coldiretti и CIA-Agricoltori Italiani обаче предложиха създаването на водни басейни, които няма да черпят вода от земята, а ще работят единствено чрез възстановяване на дъждовна вода и отклоняване на вода от реките „по време на най-дъждовните периоди“, обяснява CIA Стефано Франсия.

Те също ще бъдат покрити с плаващи фотоволтаични панели за генериране на електричество за изпомпване.

Друга широко разпространена система в хълмистите райони на Европа е използването на хълмови резервоари за улавяне на дъждовна вода, която се оттича от земята.

Мега-басейните са „френска особеност“, добави Лорънс Марандола, и те се превърнаха в необходимост в блатата на Poitevin предвид липсата на реки в района.

Изсушаване на околната среда в Испания
Испанската система обаче има и своите ограничения. Според различни проучвания ембалсите трудно се запълват през лятото поради ниските валежи. През 2023 г. те достигнаха само половината от капацитета си. Подобна е ситуацията в Португалия и Италия, където тези системи за съхранение се разработват с главоломна скорост.

„Прерязването на речните корита наводнява долината и натрупва твърде много вода от едната страна, докато от другата води до интензивни суши“, Джулия Мартинес, технически директор на Fundación Nueva Cultura del Agua, организация, която защитава водните екосистеми, застрашени от тези практики, каза пред Euractiv.

Според специалиста тези засушавания оказват натиск върху реките и водоносните хоризонти, което води до проблеми с водоснабдяването в някои градски центрове.

„Във Франция мегабасейните се финансират с публични средства, но след това водата се приватизира, като само няколко десетки хора могат да се възползват от нея“, посочи Марандола. В Испания управлението на ембалсите все още е в ръцете на обществения воден орган.

Мартинес обаче обясни, че в допълнение към тези резервоари има и частни „напоителни басейни“, които са в изобилие в Испания и избягват регулирането. Фермерите не се колебаят да използват подпочвените води.

Водата е „общо благо на човечеството“ и не трябва да се позволява на компаниите да я монополизират, повториха френските активисти срещу басейна в своите демонстрации.

„Спрете агро-индустриалния модел, който монополизира водата в полза на малцинство“, каза членът на Европейския парламент (ЕП) Ема Фурро, единственият евродепутат, присъстващ на демонстрацията срещу басейните в събота (20 юли).

Противниците също така поставят под въпрос селскостопанския модел, който насърчава износа на водоемки зърнени култури, използвани предимно за храна на добитъка.

„Италия губи 89% от дъждовната си вода всяка година. Това е неприемливо разточителство в страна, изложена на голям риск от опустиняване и с хроничен недостиг на вода в определени региони“, се казва в прессъобщение на италианския синдикат Coldiretti.

Подобно на френския фермерски съюз FNSEA, Coldiretti вярва, че „трябва да засилим събирането на прясна вода чрез подобряване на инфраструктурата“.