Като начало на разговора ни, бихте ли представили на нашите читатели Национална асоциация на зърнопроизводителите?

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е създадена преди 18 години и регистрирана е като юридическо лице с нестопанска цел на 17.11.2006 г., като учредители на Асоциацията са регионални организации (сдружения) на зърнопроизводители от различни области на Република България, обединени от идеята за модерно, конкурентоспособно българско зърнопроизводство. Днес в НАЗ членуват 21 регионални организации, които също са юридически лица с нестопанска цел и покриват основните стратегически региони за зърнопроизводството в страната. Асоциацията се управлява от три активно действащи ръководни органа: това са Общо събрание, Управителен съвет и Председател, като отговорно мога да заявя, че НАЗ е организация с изключително прозрачна, демократична и уставна форма на управление. Ролята на браншовата структура е да представлява и защитава интересите и поминъка на членовете си пред националните и европейските институции. В този смисъл Асоциацията е обективен коректив на политиките в земеделието, а становищата и позициите, които предоставя, са винаги мотивирани и градивни. Стараем се да осигуряваме и допълнителна стойност към членството в НАЗ, като предоставяме обучения, семинари, актуална информация, съдействие по индивидуални казуси, ползване на преференциални цени в редица фирми от агросектора и много др.

Какво е значението на зърнопроизводството за аграрния сектор?

Зърнопроизводството е основата на земеделието и от успешното му развитие до голяма степен се предопределят възможностите за устойчиво развитие на останалите производства, както и просперитетът на целия аграрен отрасъл. Зърнопроизводството е определящо за развитието на аграрния сектор на почти всички страни в света, като традиционно осигурява основната част от аграрните продукти необходими за изхранване на населението и е гарант за продоволствената сигурност. Зърнените култури в световен мащаб осигуряват над 80 % от калорийния прием на човечеството, подходящи са за съхранение и могат да бъдат превозвани сравнително лесно, което прави зърното изключително конвертируема стока. Зърнопроизводството в България през последните две десетилетия преминава през период на развитие и прогрес, като бележи напредък по редица показатели – производство, среден добив, дял в аграрната търговия, стойност на продукцията и др., превръщайки се по този начин в стожер на българското селско стопанство. Благодарение на постепенното двадесетгодишно развитие, към 2022 г. сектор „Зърнопроизводство“ е сравнително икономически устойчив, конкурентоспособен и стабилен. Въпреки всичко, неблагоприятното съчетание на редица обстоятелства, като завишаващи се екологични изисквания спрямо земеделските стопани, на фона на намаляваща подкрепа за селското стопанство, в комбинация със сътресенията на пазара и другите негативни последици от войната в Украйна, както и навлизането на украинската селскостопанска продукция на европейските пазари, успяват да разклатят сериозно икономическата стабилност на сектора след средата на 2022 г. По този начин може да се каже, че зърнопроизводството през последните две-три години преминава през етап на криза и регрес, като оставаме с надежда и очакване на по-добри сезони и тенденции.

Кои са основните предизвикателства, пред които са изправени зърнопроизводителите в България?

В три направления бих посочила основните предизвикателства пред българските зърнопроизводители на този етап от развитието на сектора, и това са пазарните сътресения, негативните климатични промени и силово налаганите екологични изисквания. Разбира се, тези предизвикателства могат да бъдат рационално адресирани от зърнопроизводителите, ако срещат силна подкрепа чрез провежданите национални и европейски политики. По отношение на смекчаване на пазарните шокове, зърнопроизводителите могат да използват различни прийоми и инструменти, като продажба „на зелено“, продажба при фиксирана цена, договори със защитни клаузи и др. Най-ценното, въпреки всичко, е да се следва национална политика за развитие на застрахователната система в страната, до степен, в която земеделските производители да имат възможност да застраховат дохода си. Климатичните аномалии могат да бъдат посрещнати чрез прилагане на нови технологии, отглеждане на устойчиви сортове, внедряване на алтернативни култури в традиционния сеитбооборотен план и др. Остра е нуждата от развитие на поливното земеделие в страната и подобряване на системата за борба с градушките и именно това следва да са стратегически приоритети, изведени на национално ниво. По отношение на амбициозните екологични стратегии, продиктувани на европейско ниво от целите на Зелената сделка, стана ясно през последните месеци, че не могат да бъдат самоцел на провежданите политики в селското стопанство и следва да бъдат синхронизирани със земеделските стопани, да се случват постепенно и вследствие на анализи и оценки за въздействието им върху отрасъла. Българските зърнопроизводители имат сравнително висока екологична култура на производствените технологии и прилагат редица благоприятни за околната среда и климата практики, като сеитбооборот, прецизно земеделие, балансирано торене, консервационно земеделие и др. В този смисъл може да се каже, че родните производители са тръгнали по начертания в европейски мащаб път на позеленяване и екологизиране на селското стопанство, но за да бъдат успешни екологичните политики, фермерите следва да ги изпълняват по убеждение, за това са необходими по-скоро активни информационни кампании и обучения, отколкото принудително налагане на неприложими изисквания.

Как оценявате добива на зърно този сезон?

Годината е третата поредна, през която преживяваме редица негативни климатични прояви, като засушавания, наводнения, градушки. Това неминуемо се отразява върху добивите и произведената продукция в страната. Есенниците тази година се представиха разнопосочно в различните региони, но масово колегите жънат добиви под 500 кг/дка. Стопаните от землищата в Югоизточна и Южна Централна България, притиснати от сушата, отбелязаха и тази година доста ниски добиви при пшеницата. За съжаление тези региони няма да успеят да наваксат загубите си с по-добри добиви при слънчоглед и царевица, тъй като състоянието на посевите е далеч по-зле от есенните култури.

Какъв съвет бихте дали на българските зърнопроизводители?

В настоящите бурни времена на кризи и постоянни промени от всякакво естество, земеделските стопани трябва да са адаптивни и гъвкави, да са иновативни, да опитват нови технологии и практики, да застраховат, да полагат системни грижи за земеделските площи и почвата. Това ще им се отблагодари в дългосрочен план. Трябва да се информират постоянно и да четат за новостите, но най-вече никога да не забравят, че наред с лекарската професия, която спасява човешки животи, фермерите имат едно от най-благородните занимания – произвеждат храната за всички нас.

Като завършек на разговора ни, какви очаквания имате за предстоящия сезон и какви ще бъдат приоритетите на Асоциацията?

Нямаме илюзии, че предстоящият сезон и следващите месеци ще бъдат леки за нас както в производствен, така и в организационен план. Изключително важно за НАЗ като браншова организация е да се бори за условия за подобряване конкурентоспособността на българските зърнопроизводители в дългосрочен план. В този смисъл приоритет в работната програма на НАЗ и през предстоящия сезон ще бъде развитието на поливното земеделие както в инфраструктурно, така и в нормативно отношение, и като цяло напояването следва да е издигнато до национален стратегически приоритет. Изключително важни ще бъдат и подетите от НАЗ законодателни инициативи за дългосрочност и предвидимост на поземлените отношения, както и за структуриране и изсветляване на браншовата дейност в земеделския сектор.