Инж. Кирил Колев: Българският ловец иска сам да добива месото, което да сложи на масата си

На гости в Държавно ловно стопанство (ДЛС) „ВОДЕН-ИРИ ХИСАР”

Здравейте, г-н Колев! Вие сте от Първомай. Разкажете за пътя от родния ви край до ДЛС Воден.

• Службата ме доведе тук. Веднага след университета започнах в ловно стопанство Искър и след това ми предложиха тази служба през 2014 г.

Представете ни стопанството, което управлявате.

• ДЛС Воден е едно от най-специалните места в Североизточна България по отношение на гори и дивеч, защото още от времето на Османската империя, Воден е бил чифлик на Мазхар паша. Той е и управител на София по онова време. Още тогава е имало земеделие тук. Покрай чифлика и конака на пашата се формира едно малко селце от работещите, и така се ражда селото Воден. След Освобождението чифлика е купен от Иван Багрянов, който го развива. Даже проектира ЖП линия, която след промените на 9-ти септември не се реализира. След това, през 1958 г. Воден е обявен за представително ловно стопанство, което дава началото на интензивното дивечовъдство.

Развъждането на благородния елен целенасочено ли е?

• Във Воден се отглежда една от най-силните микропопулации на вида в света и биотопа тук е признат като едно от най-подходящите за вида. През 1975 г. се отстрелва първия за България световен рекорд от благороден елен. Воден винаги е бил на високо ниво и винаги е бил по-известен в чужбина, отколкото у нас.

Полагате ли някакви специални усилия за популяризирането на стопанството в чужбинa?

• Единствените по-специални дейности са доволните клиенти. Ние участваме в международни изложения. Трофейните квоти, които определяме всяка година ги стрелят едни и същи ловци. Идват, стрелят и дават капаро за следващата година. И така вече повече от 10 години. От доволния клиент няма по-добра реклама.

Какво е съотношението на български и чужди ловци, идващи във Воден?

• Трофейния отстрел масово се прави от немскоговорящи чужденци от Германия, Австрия, Белгия, Холандия и Франция. Нетрофейният отстрел, от който се добива месо се прави от българи. Българският ловец доста навлезе в тази материя и иска сам да добива месото, което ще сложи на трапезата си. Тук дивечовото месо е 100 процента чисто, без никакво въздействие.

Какви грижи полагате за дивеча?

• Животните се обезпаразитяват и се изследват след отстрела и чак тогава се предлагат на пазара.

Доволни ли сте от приходите, които оставят чужденците?

• Има една особеност на лова като цяло. Той в цялата страна е губещ, защото,за да стане едно животно трофейно зряло и да струва десетки хиляди, ние имаме между 7 и 12 години грижи и разходи за него. Тези разходи са повече от сумата, която се взима от него. Точно заради това няма как да е на печалба. Ловът се дотира от дърводобивната и земеделската ни дейност, които са на печалба.

Ковид кризата и войните отразяват ли се на вашата дейност?

• Отразяват се на пазарите на зърно и дървесина, като затрудняват реализацията му.

Понеже сте една затворена система получава ли се дисбаланс в биотопа?

• Ние сме затова, за да поддържаме баланса. Няма дисбаланси. Хищниците ги контролираме. Разбира се има ги в изобилие, защото при такива големи плътности на дивеча, те намират храна и могат да отглеждат нормално потомство, но ние сме  фактора, който регулира цялата система.

А сега през зимата изпитвате ли затруднения при подхранване и напояване на животните?

• Не, не изпитваме трудности. Големите ни проблеми идват от дългите засушавания. Аз работя тук от 2014 г. и за първи път тази година реката пресъхна. Имаме кладенец, от който вадим вода за дивеча. С храната не изпитваме никакви трудност, защото сами си я правим. Правим силаж и концентрирани фуражи, но водата определено е проблем. За 2024 година в бюджета сме заложили средства за един по-голям сондаж, който да ни обезпечи.

До колкото знам имате лов с шейни.

• Имахме. Но сега няма сняг и направихме реорганизация и свихме разходите. Вече не предлагаме лов с шейни, защото струва много скъпо поддържането на конете.

Обръщате сериозно внимание на работата с деца. Бихте ли ни разказали за това?

• Ние искаме да популяризираме дейностите в горите, за да види обществото и най-малките, че ние всъщност извършваме една много благородна работа, в полза на цялото общество. Тези гори, за да са във вида, в който сега може да ги видите и поляните да са пълни с дивеч, е ежедневна работа на много хора. Ние горските не искаме да бъдем отъждествявани като хора, които изсичат горите и убиват дивеча. Ние сме тези, които създават и поддържат дивеч и гори. Тук може да видите над 2000 хектара вековни гори, за които наши и чужди учени твърдят, че са част от онази „Magna Silva Bulgarica“ – Великата българска гора, която в древни времена е покривала териториите между Стара планина и делтата на р.Дунав. 100% от територията на стопанството е в Натура 2000. Така, че ние с минимална намеса поддържаме горите, екосистемата и разбира се генерираме и някакъв икономически ефект от това.

А успявате ли да поддържате екип от добри специалисти?

• Във Воден няма текучество на кадрите. Обикновено, който започне тук, не гледа да напусне. Имаме договор с Лесотехническия университет. Тук се провеждат студентски практики, стажове и имаме пряк контакт с инкубатора на кадри –  университета. Ловно стопанство Воден е едно много престижно място за работа. Смея да твърдя, че лично аз успявам да осигуря спокойствие и комфорт  на персонала, за да се занимават професионално с работата си и да не мислят за никакви напрежения. Ние сме и от големите работодатели в района. В момента персонала ни се състои от 117 души.

Да се върнем на работата с деца.

• Това е цяла наука за мен, казва се горска педагогика. В Европа е много силно развита. В България може би вече от 10 години специалисти се занимават с тази дейност. В стопанството провеждахме курсове за обучение на такива специалисти. Имаме 5-6 човека обучен персонал. Всяка година през Воден преминават над 300 деца. Изпращаме ежегодно свой представител на Европейския конгрес на горските педагози, който тази година ще бъде в София. В горската педагогика за децата се измислят подходящи игри с горска насоченост, които да ангажират тяхното внимание. Показваме им видовете дървета, следите на дивеча и цялата наша роля в тази система, за да видят децата, че има хора, които се трудят за гората. Искаме децата да знаят, че има и добра страна в горите.

Благодаря ви за това интересно интервю, г-н Колев!