Седмичен анализ за зърно: 23 – 28 октомври

Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

Седмичната приключи разнопосочно за борсите от двете страни на океана. В Чикаго периода остана без особени движения, но в Париж месечният ръст бе изтрит само през последните два дни от седмицата.

В страната, аграрния министър продължава да настоява за равнопоставеност и пълно уеднаквяване на директните плащания между държавите членки, съобщиха от Министерството на земеделието по повод на участието на служебния министър Георги Тахов на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург.

Европейската комисия прие и новите правила относно Мрежата за данни за устойчивостта на земеделските стопанства, целейки подобряване на анализа в подкрепа на по-устойчив селскостопански сектор и целенасочено, основано на данни разработване на политики, съобщиха от изпълнителния орган на Европейския съюз.

Данните от мрежата ще подкрепят разработването на политики, основани на факти и резултати, както и анализа на селскостопанските сектори в държавите членки и в Съюза като цяло, като се оценява напредъкът и се предоставят ценни насоки за създателите на политики.

Тя ще допринесе за анализа на засиленото икономическо, екологично и социално измерение на ОСП, за подобряването на консултантските услуги за земеделските стопани и за прозрачността и справедливостта на веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

В Европа, цените на пшеницата в Париж паднаха в петък до най-ниското си ниво от 4 седмици, изтривайки възходящата тенденция през месеца. Според експерти, част от причините за това са слабият износ от ЕС и високият внос от Украйна. Сред другите фактори, оказващи натиск върху европейските цени са богатите реколти в САЩ и високият темп на износ от Русия.

На европейския фючърсен пазар, цените на пшеницата за декемврийския контракт продължиха да се понижават (фиг.1) и в петък, падайки с 4 евро до 216,50 евро за тон.

Според Европейската комисия, износът на мека пшеница от ЕС възлиза на общо 7,0 милиона тона от 1 юли до 20 октомври, в сравнение с 10,2 милиона тона година по-рано, което е рязък спад от 31%. Румъния е най-големият износител досега през този сезон, с експорта на 2,2 милиона тона.

Германия е изнесла 675 000 тона, Литва е изнесла 1,08 милиона тона, Латвия 813 000 тона, България 676 000 тона и Полша – 588 000 тона. За Франция са изчислени само 614 000 тона, но френските данни не са пълни.

ЕС е внесъл 2,7 милиона тона пшеница през същия период, подобно количество на предходната година. Близо 2,0 милиона тона или 72% от количествата идват от Украйна.

През океана, в Чикаго цените на пшеницата (фиг.2) паднаха с 8 цента в края на седмицата, до 573 цента за бушел. Цените на пролетната пшеница, която се отглежда главно в северните части на САЩ и Канада, са паднали с 5 цента и остават непроменени до 612 цента за бушел.

Царевицата се търгуваше с 3 цента по-ниско в Чикаго при 418 цента за бушел, а соята – със 7 цента по-ниско при 997 цента за бушел. Рапица, търгувана на канадската фондова борса в Уинипег, е надолу с 1,10 канадски долара до 651,90 канадски долара за тон.

Цените на петрола Брент се повишиха с 0,55 долара до 74,93 долара за барел в текущата търговия. Еврото също леко се повишава с 0,0004 USD до 1,08500 USD в текущата търговия.

Австралийската Rabobank пък увеличи прогнозата си за производство на пшеница за предстоящата австралийска реколта с 1,6 млн. тона до 27,6 млн. тона. Въпреки това, производството на пшеница в Австралия все още остава с 8% под средното.

В региона на Черно море, експортното мито върху руската пшеница ще се повиши с нови 7,2% или до 2349,1 рубли за тон от 30 октомври. За предходната седмица ставката възлизаше на 2121,2 рубли за тон.

Митото върху ечемика ще се повиши от 389,7 рубли на тон до 802 рубли на тон, а на царевицата – от 2671,7 рубли на тон до 2702,1 рубли на тон.

SovEcon публикува първата си оценка за реколтата от пшеница в Русия през 2025 г., прогнозирайки производството на 80,1 милиона тона. Това бележи спад от 81,5 млн. тона през 2024 г. и е значително под 5-годишната средна стойност от 88,1 млн. тона.

Прогнозира се общата площ с пшеница да намалее до 28,4 милиона хектара от 28,5 милиона хектара през 2024 г., като средният добив се очаква да спадне до 2,82 тона на хектар от 2,86 тона на хектар.

Очаква се фермерите да намалят площите със зимна пшеница поради продължаващите сухи условия и бавния напредък на сеитбата. Средният добив се очаква да намалее поради по-ниските добиви от зимна пшеница, на фона на тежките климатични условия.

В същото време, страните от БРИКС подкрепиха руската инициатива за създаване на Зърнена борса, която в бъдеще да обхваща и други селскостопански сектори.

„Русия очаква зърнената борса на БРИКС да помогне на асоциацията да направи търговията си независима и да я предпази от външни рискове“, каза руският президент Владимир Путин по време на срещата в Казан.

„Като част от БРИКС, ние инициирахме създаването на зърнена борса. Очакваме, че подобен механизъм ще допринесе за установяването на прозрачен и неподатлив на външни рискове режим за търговия със селскостопански продукти както между членовете на асоциацията, така и с други наши партньори“, отбеляза Путин.

Говорейки на форума на БРИКС в Казан по-рано, руският лидер каза, че с течение на времето ще бъде възможно да се мисли за „превръщането на зърнената борса в пълноценна стокова борса“.