Доц. Калоян Стоянов: Земеделието е фабрика под небето, която може да се управлява от най-знаещите, най-можещите и най-смелите!
Доцент Калоян Стоянов е декан на Аграрно-индустриалния факултет на Русенския университет “Ангел Кънчев”. Член е на Съюза на учените в България. Автор и съавтор е на 6 изобретения и патенти. С него разговаряхме за родното земеделие и бъдещите аграрни инженери.
Какъв е профила на студентите ви, доцент Стоянов?
Първо искам да подчертая, че в Аграрно-индустриален факултет предлагаме възможност за обучение в няколко специалности, имащи пряка връзка със земеделието и това са: растениевъдство, земеделска техника и технологии, аграрно инженерство, мениджмънт и сервиз на техниката и донякъде екология и техника за опазване на околната среда.
Всяка една от тези специалности е търсена и предпочитана от кандидат-студенти знаещи своята цел в професионалното си развитие.
Може да се каже, че половината от записаните в нашите специалности имащи пряка връзка със земеделието са деца на земеделски производители или вече занимаващи се със земеделие.
Какво мотивира студентите да се насочат към земеделския сектор?
Мотивация имат всички избрали да кандидатстват за студенти в упоменатите специалности и разбира се всеки един от преподавателите към Аграрно-индустриален факултет се стреми както да дава знания, така и да ги кара все повече да се стремят да вникват в детайли в дисциплините заложени в учебните планове на тези специалности.
Лично аз, като вляза за първи път в час с новопостъпилите студенти им казвам следното:
Какъв е напливът към специалностите през последните години?
Наблюдава се тенденция към стабилно запазване на броят кандидати в специалностите свързани с агросектора, дори според мен има леко засилване на кандидатите. Личното ми наблюдение е, че специалностите се избират целенасочено, тъй като земеделието е сектор с перспектива и винаги ще бъде такъв.
Осъществява ли се добра връзка между агро фирмите и студентите?
На този въпрос мога да отговоря еднозначно с да, тъй като при нас е практика и то дългогодишна да водим студентите по фирми, предприятия и кооперации, като там те директно се запознават с дейността, производството, дистрибуцията, сервизирането, както и изнасянето на актуални теми от водещи фирми в бранша пред студенти.
Успяват ли студентите да се реализират професионално след дипломиране?
Нишата на сектор земеделие е доста широка и необятна и винаги има търсене на кадри – специалисти инженери и агрономи! Търсенето на такива специалисти не е спирало, а реализацията е с големи възможности, това е така понеже всички ние виждаме, че земеделието се развива динамично и в направление техника и в направление технологии. Навлизането на цифровите технологии, дигитализацията, прецизното земеделие, смарт-земеделието и други такива, диктуват правилата за модерното, високопроизводителното и конкурентно земеделие.
Много голяма част от студентите още като учащи успяват да си намерят работа и то по специалността. Този процес е естествен и се подпомага и от тесните контакти на преподавателите с фирми в сектора.
Голям процент от тези фирми са наши дългогодишни партньори и те сами се обръщат към нас за набиране на студенти за летен стаж, лятна практика и ако студентите се представят добре с възложените им задачи им бива предложено да постъпят на работа към фирмата след приключване на обучението си в университета.
Работите ли върху създаване на нови машини и техники в катедрата?
Имаме колективи почти във всяко едно направление, които работят по проектирането, създаването и изпитването на техника и технологии. Поглеждайки назад, в миналите близки 5-10 години, можем да заявим, че имаме патенти и полезни модели на машини и технологии свързани с почвозащитното земеделие, минималните обработки на почвата, комостиране.
Потвърждение на казаното е получената Награда Русе – 2024 г. в категория за Научен и учителски екип, която бе присъдена на Аграрно-индустриален факултет.
Как ще се отрази намаляването на професионалистите на сектора?
Знаете ли, тук не смея да прогнозирам, а бих изказал мое лично мнение, че навлизането на новите технологии, роботизацията на сектор земеделие и продажбата на агроботи ще замести в някаква степен използването на работна ръка в сектора, но по-скоро работната ръка ще е необходима винаги. Това според мен ще е така поради факта, че тези модерни технологии и съоръжения са с висока себестойност и срока им на откупуване е твърде дълъг. Поддържането им в добро и изправно техническо състояние е също скъпоструващо и изискващо от своя страна именно висококвалифицирани кадри.
Напоследък се увеличава тенденцията за земеделието с минимални обработки. Ще спре ли това развитието на научно-изследователската дейност?
Напротив, дори бих казал, че ще се търси и дири новото, неизвестното чрез научно-изследователска дейност в тази област. Новите технологии винаги са представлявали интерес и сред учените и сред земеделците, тъй като тяхното прилагане цели снижаване на разходите, намаляване на уплътняването на почвата, намаляване или поне ограничаване загубата на влага в коренообитаемия слой.
Къде според вас е силата и потенциала на България в агро-техническата сфера?
Въпросът ви е много уместен и ще посоча няколко причини защо! Нашата държава България е аграрна страна, тъй като се оказва, че природните ни ресурси като земя, неизчерпаеми източници на вода, плодородна почва и географския район с 4 сезона е идеалната комбинация за развитието на аграрния сектор и то в много подотрасли като конвенционалното зърнопроизводство, овощарство, лозарство, зеленчукопроизводство и много други, както разбира се и животновъдството. Оказва се, че можем да задоволим нуждите на населението на България и поне на още 3 пъти по толкова. Но, за огромно наше съжаление политиката към сектора е доста неясна, на моменти погрешна, с лоша концепция и неориентирани правилно приоритети и то на практика се вижда как дава отражение това!
Ще дам един прост пример с напояването или мелиорациите. Много важен отрасъл, който през 60-70 и 80-те години е бил много добре развит и функциониращ, носещ много добри добиви от основна продукция, а след 90-те години поетапно бива разрушен и унищожен. Забелязваме, че през последните няколко години валежи през месеците от юни до септември почти няма, тоест тенденцията показва за в бъдеще сухи лета, което дава и може би и ще дава и занапред отражение на качеството и количеството от земеделска продукция, а ако имаме добре структурирана и функционираща мелиоративна мрежа и закони, то ситуацията би изглеждала по друг начин.
Какво бихте казали на бъдещите агро инженери, г-н Стоянов?
Да бъдат упорити, да преследват целите си и в трудност да не се отказват, а да търсят адекватни решения, дори на най-сложните проблеми и задачи за решаване, защото земеделието е фабрика под небето, която може да се управлява от най-знаещите, най-можещите и най-смелите!
Въпреки скромността на доцент Стоянов, наградите издават упорития труд, който полагат той и неговият екип за академичното развитието на Русенския университет “Ангел Кънчев”.