България увеличава квотата за улов на калкан в Черно море с 10% годишно
България и Румъния увеличават квотите за улов на калкан в Черно море с 10 % годишно спрямо досегашното разрешено количество.
През следващата година риболовните възможности за улов на калкан за България ще бъдат допълнени с прехвърленото неусвоено количество квота за 2023 г., с което риболовните възможности за страната ни за 2025 г. ще достигнат 90.26 тона. Запазва се действащата квота за улов на цаца, чийто размер е малко над 8 хил. тона. на година. Това стана ясно по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, където бе постигнато политическо споразумение по Регламент, определящ възможностите за риболов в Черно и Средиземно море. Заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева изрази удовлетворението си от постигнатия напредък в управлението на рибните ресурси в черноморския басейн. Тя изтъкна, че запасите на цаца се управляват устойчиво, а при калкана е налице положителна тенденция. „Страната ни ще продължи да работи за устойчивото рибарство чрез съвместни действия с черноморските държави“, категорична бе Василева.
В рамките на Съвета бе дискутирана и темата за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Заместник-министърът акцентира върху необходимостта от адекватен бюджет за ОСП, който да осигури справедливо ниво на подпомагане. „Призоваваме за силни мерки от Първи стълб, където директните плащания и обвързаното подпомагане на доходите са важни инструменти за осигуряване на стабилност на доходите на земеделските стопани. Важно за нас е да се работи за постигане изравняване нивата на директните плащания, за да може земеделските стопани в ЕС да бъдат равнопоставени“, подчерта д-р Василева. Тя допълни, че е изключително важно да се постигат справедливи търговски отношения, гарантиращи защита на европейските стандарти за качество и безапасност и предотвратяващи изкривяването на конкуренцията и недобросъвестната търговия.
На срещата бяха дебатирани още и инициативите за развитие на биоикономиката, като България подкрепи предложението за създаване на Европейски пакт за биоикономика. Заместник-министър Василева подчерта значението на инвестициите в иновации и технологии за устойчиво използване на биомаса, както и важността от хармонизация на стандартите и сертификацията за биобазирани продукти. „Важно е регулаторната среда да се улесни чрез намаляване на административните пречки за разработване и внедряване на нови биобазирани продукти. Прилагане на пазарни стимули, като данъчни облекчения за продукти с доказани екологични ползи, биха увеличили тяхното търсене и конкурентоспособност“, заяви тя.
