ИЗИСКВАНИЯ И ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА ЦАРЕВИЦАТА

Биологични изисквания 

Царевицата е топлолюбива култура. В сравнение с житните на умерения пояс тя се отличава с по-големи изисквания към топлината. Тя се нуждае от повече топлина за поникване. Семената й прорастват при температура 8-10 градуса, а поникването започва при минимална температура 10-12 градуса.

Продължителността на периода сеитба-поникване при оптимална влага зависи единствено от температурата. Колкото температурата е по-висока, толкова продължителността на този период е по-кратка. Семената поникват бързо и дружно, когато температурата в почвата на 10 см дълбочина трайно достигне 10-12 градуса. При висока температура и недостатъчна влага периодът на поникване е по-дълъг.

Царевицата се нуждае от топло време и през началните фази на развитие. Ниските температури от -2, -3 градуса през пролетта повреждат кълновете, а когато са с по-голяма продължителност предизвикват загиване на младите растения. През есента тези температури повреждат стъблата и кочаните. Ниските температури смущават и развитието на кореновата система. Те затрудняват приемането на азот, образуването на протеин, въглехидрати и хлорофил.

Кореновата система се развива добре при температура около 24 градуса. Вегетативните органи се формират при минимална температура от 10-11 градуса, а най-подходяща за формирането им е 16-20 градуса.

До появата на генеративните органи оптималната температура за развитието на царевицата е 19-23 градуса, а по време на цъфтежа на съцветията от 25 до 28 градуса. През тази фаза при съчетаване на температури от 30-35 градуса и ниска атмосферна влажност на прашецът само за 1-2 часа изсъхва и губи способността си да прораства. От цъфтежа до узряването за растежа и развитието на царевицата оптималната температура е 22-23 градуса. При температура под 14 градуса продължителността на протичане на отделните фази се удължава.

Необходимата активна биологична температура за узряването на ранните хибриди е около 2200 градуса, за средно ранните – 2500 градуса,  за средно късните – 2700 градуса и за късните – 3200 градуса.

В нашата страна топлината е недостатъчна през началните фази от развитието на царевицата. Независимо от това съществуват добри условия за отглеждането на ранни, средно ранни и средно късни хибриди, с предимство на средно ранните.

Изисквания към влагата

Царевицата спада към сравнително сухо-устойчивите култури. Има мощно развита коренова система, която използва влагата от по-дълбоките почвени слоеве. В сравнение с пшеницата, ечемика и овеса тя използва по-малко вода за образуване на единица сухо вещество. Царевицата формира голяма биомаса, добивът на зърно е висок, за което изразходва голямо количество вода. Следователно тя не е стопански сухоустойчива и без напояване добивите й са ниски.

През вегетацията изискванията на царевицата към влага са различни. Покълването започва, когато семената поемат вода до 45% от масата им.

Царевицата има малки изисквания към влагата от началото на вегетацията до около 10 дни преди изметляването.

Критичен по отношение на влагата е следващият период (10 дни преди до 20 дни след изметляването).

Тогава става интензивното натрупване на сухо вещество, протичат цъфтежът, оплождането и формирането на зърното, за които се изразходва 40-50% от необходимата вода за цялата вегетация. Недостатъчната почвена и въздушна влага в рози период е причина за преждевременно изсъхване на листата, намаляване на активността на фотосинтезата и недобро оплождане, в резултат на което добивът на зърно може да намалее с 30-40 %. През този период задушаване с продължителност една седмица води до намаляване на добива с 50%. Изискванията на царевицата за влага намаляват от млечната зрялост до узряването. Недостигът на влага във фаза млечна зрялост може да е причина за прекратяване на недоброто на зърното и недоброто озърняване на кочана до върха. Растежните процеси през вегетацията протичат нормално, когато влажността в почвата е около 70-80 % от ППВ.

Изисквания към светлината

Царевицата е светлолюбиво растение на късия ден. В началните фази след поникването си не понася засенчване, следствие на прекомерно сгъстяване на посева или на силно заплевеляеане. Това води до влошаване на условията за протичане на етапите на органогенезиса, през които се формират зачатъците на кочаните.

Изисквания към почвата 

Царевицата е с високи изисквания към почвата. Почвата трябва да е с добър воден, въздушен, хранителен режим, да бъде рохкава, чиста от плевели и с pH 5.5-7. Най-подходящи са черноземните и наносните почви по поречието на реките. Неподходящи за отглеждането й са бедните, леките, задолените, киселите и с близки подпочвени води почви. 

Особености в растежа и развитието царевица

Царевицата е едногодишна пролетна култура. Покълването при нормална влажност и температура настъпва за 4-5 дни след сеитбата. То се характеризира с появяването на първичните корени и кълна. Хибридните форми имат по-голям брой първични корени, които се появяват по-рано в сравнение с тези на сортовете.

Поникването се характеризира с появяването на първия лист от върха на колеоптила. При благоприятни условия то се осъществява от 6 до 7 дни след сеитбата. В този период царевицата е силно чувствителна към понижаване на температурите. 

В периода на покълване-поникване става удължаване на мезокотила (първото подземно междувъзлие), при което възелът на братене се изнася и залага на 4-5 см под повърхността на почвата (при нормална дълбочина на сеитбата). 

През периода поникване -3-ти лист протичат първи и втори етап на органогенезиса и приключва формирането на стъблените възли и на листата. То е критичен по отношение на продуктивността на биомасата.

Периодът 3-ти лист – вретенене се характеризира с етапите на органогенезиса, през които се формират окончателно съцветията, класчетатата и цветчетата. Той се отличава с най-интензивен растеж-дължината на стъблото се увеличава от 50 до 100 пъти , а листната повърхност – от 5 до 10 пъти.

Периодът 3-ти лист-вретенене е критичен по отношение на добива на зърно. (При залагане на елементите на добива на зърно нуждата от влага, светлината и хранителни вещества е изключително голяма).

Цъфтежът на метлицата започва 4-5 дни след изметляването и продължава 5-7 дни. Той започва от фърха на централната ос и продължава надолу и встрани по разклоненията на метлицата. Прашецът при благоприятни условия запазва жизнеността си 2-6 дни, в горещо и сухо време много бързо изсъхва и губи фертилността си.

Женските съцветия се появяват 2-3 дни след мъжките. При многокочанните форми най-напред се появява най горния- кочан, а през интервал от 2-3 дни -следващите под него. Цъфтежът на женските съцветия започва от основата към върха и протича по реда на образуването им. Женските цветове се запазват свежи (ако не се оплодят) и са способни да предизвикат попълването на прашеца от 15 до 20 дни. Оплождането настъпва около 24 часа след опрашването. 

Царевицата е чуждоопрашващо се растение. Самоопрашването е 1-5%.

Наливането на зърното започва след оплождането и е с продължителност 3-50 дни. При зреенето си царевичното зърно преминава през млечна, восъчна и пълна зрелост.

Зърното на царевицата се отличава от това на останалите житни култури и с големия си зародиш ( 10-14% от масата на зърнот), който съдържа 32-36% мазнини.

През дългогодишното отглеждане на царевицата някои от показателите й са еволюирали и варират в големи граници.