Малината е храстовидно растение. Има многогодишна коренова система, а надземната й част има двугодишен живот.

Кореновата система на малината се състои от коренище, от което се развиват странични корени, които се разпространяват плитко на повърхността на почвата в хоризонтална посока. По коренищата през втората половина на лятото и началото на есента се оформят нови вегетативни пъпки. Те се развиват до настъпването на студовете. Тези развити пъпки са с белезникав цвят и дължина 3-8 см, а друга част от пъпките и на издънките до есента образуват самостоятелни придатъчни коренчета.

Така развитите издънки дават плод на следващата година. След това те изсъхват, остават в пъпково състояние. През пролетта от тях се развиват надземните части.

Малината няма главен корен. Някои от корените й достигат дълбочина до 100-120 см, а понякога и повече. Основната маса от корените (85-90%) обикновено се разполага на дълбочина до 40 см. Корените на малините се разпростират встрани от растенията до 2,5 м. Това трябва да се има предвид при определяне на разстоянието между редовете и когато не е желателно сортовете да се смесват в реда.

С израстването на издънките се формират листата. Продължителността на живота на листата е около 35 дни. Най-напред окапват най-долните листа още в началото на лятото, а към върха на леторастите продължава развитието на нови листа. В пазвата на всеки лист се оформят по 2-3 плодни пъпки, от които през следващата година се образуват плододаващи клонки с цветоноси.

В зависимост от надморската височина цъфтежът на малините започва през май и юни и продължава един месец. Наблюдава се явлението малиновите храсти да имат едновременно плодове и цветове.

Цъфтежът започва от връхните клонки и постепенно продължава към по-долните.

Всяка цветна клонка представлява съцветие. Отделното цветче се състои от двоен околоцветник, състоящ се от 5-листна зелена чашка и 5-листно бяло венче, много тичинки и плодници, които достигат до 35 на брой. Нектарниците представляват кръгчета от жлезиста нектароотделяща тъкан, разположени в основата на тичинките и плодника. Те отделят достатъчно нектар, който пчелите събират, като провират хоботчетата си между тичинките, и по такъв начин извършват и опрашването.

Установено е, че количеството на отделяния нектар е средно 100-120 кг от хектар. От 1 дка се получава 5-10 кг мед в зависимост от гъстотата на посадените растения и от състоянието на времето през цъфтежния период на малината. По такъв начин малините се нареждат на едно от първите места като медоносно растение.

Цъфтежът на малината започва през втората половина на май. Малината е самоопрашващо се растение.

Плодът на малината е сложен и се състои от голям брой отделни плодчета, свързани заедно. В зависимост от опрашването теглото на малината се движи между 1,5 до 6,5 грама. Общият добив на декар малинови насаждения може да се получат 600-700 кг висококачествени плодове.

Плодът на малината е сложно съплодие, което се образува от многобройни костилкови плодчета, сраснали помеждъ си. Плосчетата не се срасват с плодното дърво и при беритб на плода то остава но расентието.

Малините са много скорозрели втората година от засаждането, а на третата или четвъртата встъпват в пълно плододаване.

Добивите се увеличават до 4-та и 5-та година. През следващите 6-8 години се получават високи и качествени реколти. След това храстите остаряват и добивите падат драстично. Препоръчва се да се отглеждат 12-14 години.

Източник: Елисавета Талева, Отглеждане на малини и къпини