Преслав Борисов е от малкото хора, които познават зърнопроизводството от семето до износа. Дипломиран агроном. Той е бил заместник министър на земеделието и евродепутат, като е заемал и успешно ръководни длъжности в частни фирми. Семейството му притежава една от водещите фирми, които се занимават с износ на зърно. Работи активно за развитието на българското земеделие и понастоящем е съветник международни отношения в Българския фермерски съюз. С него разговаряхме за актуалните проблеми и тенденции в зърнопроизводството.

Господин Борисов, какви са тенденциите в пазара на зърно след Ковид кризата и войната?

Ковид кризата беше първият трус. След нея дойде войната и бумът в цените. Преминахме през задържането на стока и големият спад в цените, който в известен смисъл продължава и до днес. Сушата също оказва сериозно влияние през последните кампании. Преживяваме няколко много трудни години. В един период имаше много високи цени, но много малко хора успяха да се възползват от тях. Голяма част от производителите бяха вече продали зърното си. Да не забравяме, че войната започна края на февруари 2022. През следващата кампания повечето земеделци, чакайки цените да се качат, продадоха по-късно зърното си на значително по-ниски цени, но себестойността на продукцията беше много по-висока. Цените на торовете бяха в пъти по-високи. Рентите скочиха. Все по-трудни стават условията за земеделските производители.

А може ли държавата да помогне на зърнопроизводителите?

Зърнопроизводството в България се възроди благодарение на инициативата на земеделските стопани и ненамесата на държавата. Колкото по-малко се меси държавата, толкова по-добре. Знаете, че в България имаше хиляди изоставени декари, които вече се обработват. Това е частен бизнес и всяко стопанство е много различно. В ценообразуването държавата не би могла да има отношение. Тя може да намали административните пречки, да подобри инфраструктурата и достъпа до чужди пазари.

Конкурентно ли е българското зърно на световните пазари?

В Черноморския басейн има три различни типа производители. Русия, която е извън европейската регулация и има съвсем различна структура на производството. После Украйна, която се намира в условия на война и няколко години даваше ниски цени само и само, да реализира произведената си продукция. България и Румъния вече сме третият тип участник на черноморския пазар на зърно. Ние сме в Европейския съюз и спазваме най-много екологични ангажименти. Използваме по-скъпи препарати и работна ръка. Ние имаме много модерен машинен парк. Рентите са рекордни. За съжаление всичко това прави нашето зърно доста скъпо като произовдствени разходи, а същевременно ние няма как да не продаваме на конкурентни цени. Въпросът е дали от тези продажби земеделските производители и търговците успяват да реализират печалби или са на загуба. Преди кризите цените удовлетворяваха зърнопроизводителите, но тази година голяма част от фермерите имат много ниски добиви, дори при пшеницата. Всяко едно земеделско стопанство има различна конкурентоспособност. Ние не можем да бъдем по-скъпи от най-евтиния продавач, защото няма да има кой да ни купи продукцията. Ние сме скъпи и малки и не сме предпочитани на фона на другите износители от Черноморския басейн.

Цените на зърното вече са на нормалните нива отпреди кризата. Това нормално ли е според Вас?

В момента има изключителна волатилност на пазара. Например, при анализ на борсата за декември ще видите осезаеми разлики. На 26 август цената е била 189 евро, на 2 октомври – 233 евро и на 13 октомври – 209 евро. Вижте амплитудата в цената – 45 евро. Премията, която се сваля от цената, варира също. Тази волатилност води до голямо задържане на продукция и съответно намаляване на износа. Фермерите много трудно се съгласяват да продават. Няма ясна тенденция в цените. Някой път си мисля, че трябва да има сравнително стабилни цени, ниски или високи, но поне да може човек да си направи сметката. В противен случай, когато и да продадеш, винаги ще бъдеш от грешната страна. Същото се наблюдава и в Румъния, където задържането на зърно е още по-високо.

Какво очаква родното зърнопроизводство, г-н Борисов?

Длъжни сме да вярваме, че ще оцелеем, но за мен по скоро въпросът е колко ще пострадаме. В момента цените са много по-ниски от тези, след началото на войната, но тогава земеделците имаха резерви, които после се изчерпаха поради високите производствени разходи, високите ренти и продажби на ниски цени от задържане на продукцията. Секторът не само в България е в тежка ситуация. Всеки земеделски стопанин трябва да мисли как да направи производството си по-конкурентно. До миналата година се конкурирахме за наемане на земеделската земя с авансови плащания, а сега се опитваме да плащаме на вноски по време на стопанската година, което е сериозен показател. Нашето производство не е чак толкова голямо, но потреблението ни е значително малко и повечето зърно отива за износ – ето защо ние трябва да сме конкурентни на външните пазари, за да реализираме продукцията си. Експортът на зърнопроизводството зависи много от инфраструктурата. В Румъния има много добре развит железопътен транспорт на стоката, който е също значително по-евтин, също така има изградени много добри силозни стопанства на пристанище Констанца.

В България пътните такси много оскъпяват транспортирането на зърното, особено от Северозападна България. Там железопътният транспорт практически не се използва. От гледна точка на пристанища вече има няколко инвестиции, които биха подобрили ситуацията. Държавата може да подобри тези условия, но за съжаление не го прави. Ние имаме също така най-скъпата фитосанитарна такса за зърно. По този начин държавата си взема обратно част от субсидията от фермерите през различни видове такси.

Какво ще кажете за цената на слънчогледа?

Цената на слънчогледа е прозиводна от цената на олиото. При слънчогледа също се наблюдава силно задържане на стоката. Когато цените бяха около 900 лева/т имаше по-активна търговия, а сега при цени над 1000-1100 лева/т земеделците задържат продукцията си именно заради волатилността и непредвидимостта. Каквото и да направиш, винаги има риск.

В заключение можем да кажем, че 2023/2024 стопанска година бе много трудна за земеделските производители и ще е успех ако си покрият разходите. Те трябва да са много внимателни, за да успеят да вземат максимума от цените, адаптирайки се към променливия пазар.