Земеделието в България: Традиции, предизвикателства и бъдеще

Земеделието е един от най-старите и перспективни отрасли на нашата икономика. Земеделието винаги е било съществена част от културата и начина на живот на българите. С вековна история, силно зависима от природните ресурси и климатичните условия, земеделието се е развивало в различни посоки и преминавало през периоди на подем и застой. Въпреки предизвикателствата на съвременния свят, земеделието в страната продължава да бъде ключов сектор с голям потенциал. Чрез земеделие се осъществява изхранването на населението. В България традиционно се произвеждат значително повече количества зърнени и маслодайни култури, отколкото са необходими за задоволяване на потребностите в страната. Това позволява ежегодно да се реализира голям износ. Земеделието  осигурява суровини за леката и хранително-вкусовата промишленост. То е в основата на производството на фураж за животновъдството в страната ни.

Състояние на българското земеделие днес

Общата площ със селскостопанско предназначение в България е в размер на 5,2 млн. ха, заемайки близо половината от територията на страната. Над 96% от нея е използвана земеделска площ (обработваема земя, трайни насаждения, разсадници, постоянно затревени площи и семейни градини), а едва под 4% – необработвана земя. В наши дни селското стопанство представлява около 4-5% от БВП на страната. Въпреки че този дял е сравнително малък спрямо индустрията и услугите, земеделието осигурява работа за десетки хиляди хора, особено в селските райони. Основните отрасли в сектор земеделие са: растениевъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство. Гръбнакът на българското земеделие е зърнопроизводството.

Земеделието в България изпитва сериозни трудности в днешни дни — липсва работна ръка, достъпът до кредити и държавно финансиране е недостатъчен. Демографските проблеми и климатичните изменения също затрудняват фермерите. Въпреки това, българските земеделски производители полагат усилия, за да модернизират земеделието чрез нови технологии, дигитализация и добри земеделски практики.

След присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 година, земеделието получи силен тласък благодарение на европейските фондове за финансиране. Общата селскостопанска политика (ОСП) осигурява субсидии и програми за развитие на земеделието, което позволи модернизация на стопанствата, обучение на кадри и подобряване на конкурентоспособността.

Чрез програмите на Европейският съюз се подкрепят млади фермери, биоземеделие и устойчиви практики, които целят са  направят земеделието по-лесно и по-привлекателно за новите поколения.

През последните години инвестициите в сектора са насочени най-вече към модернизация на стопанствата и постигане на стандарти за безопасност на храни и фуражи; опазване на околната среда; хуманно отношение към животните; обновяване на оборудването и въвеждане на нови технологии; модернизация в преработвателната индустрия и т. н.

Проблеми и предизвикателства пред земеделието

След членството на България в ЕС, отварянето на пазара и въвеждането на директни плащания на площ, преструктурирането на българското селско стопанство се ускори в посока опростяване на производството (производство на суровини като зърно, което доведе до упадък на отрасли с по-висока добавена стойност). Сериозен проблем се очертава разликата в размера на получаваните субсидии в България и в други страни членки на ЕС. Въпреки наличното финансиране, земеделието в България се сблъсква с няколко основни проблема:

Собствеността на земеделските земи – българското земеделие страда от раздробена собственост, което затруднява ефективното управление. А в зърнопроизводството се очертава и високата степен на концентрация на земя в свръх-едрите производители. На много места в употреба влизат нелоялни практики като разпределение на търгове за наемането на общинска и държавна земя между големите играчи, очертаване за подпомагане на земи на по-малки производители и др.
Огромната бюрокрация и липсата на работещи правила е другото препятствие пред родното производство на селскостопанска продукция.
Конкурентоспособност – отраслите животновъдство, производство на плодове и особено зеленчукопроизводството имат сериозни проблеми с конкурентоспособността си на вътрешния пазар. Може да се предположи, че техният дял в производството на земеделска продукция ще продължи да спада през следващите години, ако условията за бизнес не се подобрят.
Липса на млади кадри – в настоящия момент земеделието не е привлекателно за младите хора. Причини за това са ниските доходи, трудните условия на труд и липсата на дългосрочна държавна стратегия за развитие.
Климатични рискове – сушите, градушките и наводненията много често застрашават реколтата и поставят фермерите и реколтата под заплаха. Държавата все още не успява успешно да извежда борбата срещу градушките.
Ниска добавена стойност – много селскостопански производители продават суровини, а не преработени продукти, което намалява печалбата им.

За да се превърне земеделието устойчив и печеливш сектор, е необходима стратегическа визия и сътрудничество между държавата, земеделските стопани и научните институции. Част от мерките за подобрение включват:

Дигитализация – прилагането на смарт технологии, GPS системи и дронове. Това може значително да повиши ефективността на земеделието.
Агротуризъм – съчетаването на земеделие и туризъм носи нови доходи и популяризира селския начин на живот.
Стимулиране на образованието и обучението – повече инвестиции в аграрното образование ще подготвят ново подготвено поколение специалисти по земеделие.
Съкращаване на веригите на доставка – съкращаването на пътя от производителя до потребителя ще увеличи приходите на земеделците.

Биологично земеделие

Биоземеделието е подкатегория на земеделието, която набира все по-голяма популярност. В този тип земеделие не се използват химични препарати за растителна защита. То стимулира биологичното разнообразие и произвежда храни с високо качество и чисти от химикали. В България се увеличава броят на биосертифицираните стопанства, макар и все още да представляват малък дял от цялото земеделие. Подкрепата за биоземеделието е важна стъпка към по-екологично и социално отговорно земеделие, което уважава природата и човешкото здраве.

Заключение

Земеделието в България е не просто икономическа дейност – то е част от националната идентичност, културното наследство и бъдещето на страната. Макар да се изправя пред сериозни предизвикателства, земеделието има потенциала да се превърне в устойчив, модерен и привлекателен печеливш сектор. Необходими са съвместни усилия от всички заинтересовани страни, за да се гарантира, че земеделието ще остане жизнено, конкурентно и екологично отговорно.

Секторът на земеделие е във фаза на трансформация, воден от технологиите. Сателитно наблюдение, дигиталните устройства и изкуственият интелект променят начина, по който функционира съвременното земеделие в България. Земеделските производители вече могат да анализират данни в реално време, да прогнозират добиви и да управляват ресурсите си по-ефективно.

Нужни са инвестициите в научноизследователска дейност, които ще направят земеделието по-конкурентно и иновативно.

Ако България успее да изгради дългосрочна стратегия за развитие на земеделието, насочена към иновации, устойчивост и подкрепа за младите фермери, тогава земеделието ще продължи да бъде един от стълбовете на националната икономика.