Агроном Атанас Добрев: 350 кълняеми семена на квадратен метър са достатъчни за тон пшеница от декар!

За тънкостите в занаята и ролята на агронома в прилагането на No-Till и Strip-Till технологиите, разговаряхме с Атанас Дочев. Той е от град Разград. Работил е в едни от най-големите стопанства за зърно и зеленчукопроизводство в страната и в Европа.

Здравейте г-н Добрев! От кога сте агроном?

• Тази година стават 30 години откакто работя като такъв. Завършил съм ВСИ – Пловдив през 1994 г. и веднага започнах работа.

Има ли разлика в развитието на професията агроном от деветдесетте досега? Как се развива отношението към агрономите през годините?

• Аз хванах един преходен период и отношението към агрономите беше леко неглижиращо. Бяхме недооценени в това, което правихме и в това, което се опитвахме да стабилизираме като технологии и новости. Много от едновремешните председатели, които не бяха агрономи, се отнасяха към нас буквално пренебрежително. И това продължи някъде до 2000-ната година, след което нещата взеха да се променят. В момента се наблюдава едно уважение и разбиране към специалиста агроном и към това, което той прави за фирмата, в която работи. Не знам дали младите колеги могат да оценят това, но за мен първите години в практиката ми бяха много трудни.

Какви трудности срещате в работата си?

• Това е може би по скоро строго специфично за всеки според характера на екипа и натовареността на работата. Аз се шегувах понякога, че обикновено агронома е нарочен за всичко – и като вали и като не вали, все той е виновен. Но вече се вижда разбиране от страна на арендаторите към нас и нашите решения.

Какво мислите за No-Till технологията?

• Може би съм малко от старата генерация, но мисля че No-Till технологията в чистия си вид няма да просъществува в България, защото климата и почвите у нас не са като в Аржентина.

Бил съм там и видях, че  сеят царевицата в междуредията на културата от предходната година. Но при тях ежедневно вали и температурите са между 18 и 28°С и шумата успява да изгние за 5-6 месеца. Докато при нас растителните остатъци стоят в продължение на година – две, което затруднява мероприятията на полето. Отделно имаме много силно уплътняване на почвите.

Какви други технологии сте прилагали?

• Другата технология, с която работим е със Strip-Till култиватори. Тук има няколко особености. Практиката ни научи, че използвайки тази технология трябва култиватора да е настроен на гръб, а не на вада. По този начин също минимализираме обработките и спестяваме финансов ресурс. За мен това е оправдана технология. И в двата типа технологии No-till и Strip-Till в първите години, от прилагането им се наблюдава известно намножаване на плевелите, където вече агронома трябва да определи кога да изведе борбата срещу тях. Първото пръскане трябва да бъде непосредствено след сеитбата, защото изтървем ли плевелите става проблем. Трябва да влезем пак, а това оскъпява и обезсмисля същността на технологията.

Вие доколкото знам сте привърженик на рядката сеитбена норма на пшеницата. Защо?

• Да, така е. Работил съм в най-голямата фирма в България и в Европа. Там имахме възможността да извършваме редица производствени опити до 5000 дка, както на дълбочината на сеитба, времето на засяване, така и на гъстота на сеитба.

В продължение на няколко години най-добри резултати при пшеницата получихме при норма 350-370 кълняеми семена на 1м2. На практика от тях поникват между 300 и 310 растения. Тази гъстота е най-добрата за добив от 800 до 1000 кг.

Елементарната математика покачва, че по време на жътва, няма значение с каква гъстота е сято, се жънат между 700 и 900 класа. Това, че имаме по 6-7 братя и им се радваме, за мен е голям минус, защото това при примерно 500 семена сеитбена норма и при 6 братя прави 3000 потенциални класа, които ние никога, ама никога не прибираме. Около 25% от тях отпадат още в началото, когато са малки. Другите 25% отпадат, когато растението определи лимитиращия си за него фактор, т.е. то си казва аз ще изхраня 5 класа. В следващия момент при липса на достатъчно влага, храна или друго, то отхвърля още един-два класа. Става така, че едно растение с 5-6 братя прави пак 2 или 3 класа, но проблема при тях е, че класовете са крайно неизравнени. Основният клас тежи от 0,6 до 1 гр, а останалите са от 0,4 до 0,6 грама, и практически едно растение ви дава максимум два грама зърно. Докато, така наречената рядка сеитба за мен – нормалната, ви дава 2-3 класа. Но там вече теглото на класа е 1-1,5 грама, което прави около 4 гр от растение срещу максимум 2,5 грама при гъста сеитба.

Теглото е отношение на качеството. Зърното тежи, защото има висок хектолитър.

Няма ли рискове от по-рядката сеитбена норма на житата?

• Рисково е, защото при лоши метеорологични условия, бури или градушки, процента на загуба може да достигне повече от гъстата. Но при гъстата сеитба, опасността от полягане и силен патогенен натиск е много по-голяма, отколкото при редкия посев, т. като при редкия посев имаме един по-оптимален климат.

Какво бихте за сеитбената дълбочина на пшеницата?

• Максимата, която изповядвам е плитката сеитба до 3 см. Но трябва да се знае, че колегите практикуващи предсеитбена оран, не трябва да я използват, защото се получава слягане на почвата в продължение на целия зимен период и ако има замръз-отмръз се наблюдава изтегляне на посева.

Колко кочана от едно растение носят добър добив при царевицата?

• Втория кочан не е равностоен дори на малък основен кочан на едно растение. Тенденцията в САЩ е един кочан  на едно растение за висок добив. Може да наблюдавате царевицата, и ако има братя по нея, това значи че е можело да я сгъстите още, за да увеличите добива си. Но в момента, поради липсата на влага се чудим дали да не разредим царевицата.

Благодарим Ви за интервюто!