Бъдещето на земеделските субсидии в ЕС се решава: Спор за бюджета и кой ще получава подпомагане след 2027 г.

Бъдещето на европейските земеделски субсидии отново е във фокуса на преговорите между държавите членки на ЕС. Министрите на земеделието обсъждат реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г.

Основните разногласия са свързани с размера на финансирането и условията за получаване на подпомагане. Обсъжда се и възможността повече средства да бъдат насочени към малките стопанства и младите фермери.

Срещата в Люксембург се провежда на 26 и 27 октомври 2026 г., съобщава AFP. Разговорите са част от подготовката на следващия европейски бюджет за периода 2028–2034 г.

Какво ще се промени в Общата селскостопанска политика след 2027 г.?

Настоящият период на Общата селскостопанска политика приключва в края на 2027 г.

Следващата реформа трябва да определи правилата за подпомагане на европейските земеделски производители през периода 2028–2034 г.

Сред основните въпроси са разпределението на средствата, допустимостта на кандидатите и подкрепата за различните категории стопанства.

Министрите на земеделието от 27-те държави членки се стремят да постигнат обща позиция по предложенията. След това предстоят преговори с Европейския парламент по законодателната рамка.

Затова обсъжданите промени все още не представляват окончателно приети правила.

Решенията ще имат значение за начина, по който фермерите получават европейско подпомагане през следващия програмен период.

Кой ще има право на субсидии – спорът за активните земеделски производители

Един от най-обсъжданите въпроси е определението за „активен земеделски производител“.

То е важно, защото определя кои кандидати могат да получават подпомагане по съответните интервенции. Сред държавите членки има различни позиции относно включването на пенсионираните фермери.

Някои страни настояват те да запазят възможността да получават подкрепа, когато продължават да извършват земеделска дейност.

Други държави, сред които Франция, подкрепят по-ограничителен подход.

Тяхната позиция е средствата да бъдат насочени към производителите, които продължават активно да работят в стопанствата си.

Европейската комисия предлага компромисен вариант.

Според него всяка държава членка би могла сама да решава дали да включва пенсионираните земеделски производители.

Този подход би предоставил повече национална свобода при определянето на допустимите кандидати.

Окончателно споразумение по въпроса обаче все още не е посочено.

Повече средства за малките стопанства и младите фермери?

Друга важна тема е разпределението на земеделското подпомагане между различните категории стопанства.

Част от държавите членки настояват за ограничаване на помощта за големите земеделски стопанства и определени инвеститори. Целта на тези предложения е повече средства да достигат до малките производители и младите хора в земеделието.

Подобна промяна би могла да засегне начина, по който се разпределя европейската подкрепа. Все още обаче няма окончателно договорени ограничения или конкретни нови ставки.

Сред обсъжданите приоритети е и осигуряването на по-добри условия за навлизане на млади фермери в сектора.

Това включва въпроса дали бъдещата ОСП ще предоставя достатъчно предвидима финансова подкрепа за новите стопанства.

Бюджетът за земеделие след 2027 г. остава основен проблем

Преговорите за бъдещата ОСП се провеждат успоредно с обсъжданията на многогодишния бюджет на Европейския съюз. Именно той ще определи финансовата рамка за подпомагане на земеделието през периода 2028–2034 г.

Според цитираните данни предвиденото финансиране за ОСП се оценява на около 300 млрд. евро.

За сравнение, в настоящата финансова рамка за земеделската политика са посочени приблизително 387 млрд. евро. Разликата между двете суми предизвиква въпроси относно бъдещия размер на подкрепата.

Важно е обаче да се отчете, че предложената структура на европейското финансиране е различна. Европейската комисия посочва, че земеделието ще може да получава средства и чрез други финансови инструменти.

Затова прякото сравнение между двете суми не показва непременно пълния размер на бъдещото финансиране за сектора.

Европейската комисия обещава допълнителни 45 млрд. евро за земеделието

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е поела ангажимент за предварително предоставяне на 45 млрд. евро. Според представената информация средствата трябва да бъдат достъпни от 2028 г. в подкрепа на селскостопанския сектор.

Предложението е част от усилията за осигуряване на допълнителен финансов ресурс при новата бюджетна структура. На този етап обаче то не означава, че средствата вече са окончателно одобрени.

Предстои да бъдат уточнени условията за тяхното разпределение и използване. Това е важно разграничение за земеделските производители, които очакват яснота относно бъдещите субсидии.

Германия и други държави настояват за ограничаване на разходите

Не всички държави членки подкрепят запазването на досегашните нива на европейско финансиране.

Група страни, сред които Германия, настояват за по-строга бюджетна дисциплина.

Те подкрепят ограничаването на общите разходи на ЕС, включително по традиционни политики като земеделието. Тази позиция създава допълнителни затруднения при преговорите за бъдещата финансова рамка.

От друга страна, държавите, които настояват за по-силна земеделска подкрепа, поставят акцент върху стабилността на сектора.

Различията показват, че окончателното споразумение ще зависи както от земеделските приоритети, така и от бюджетните преговори.

Франция и Ирландия настояват за предвидимост за фермерите

Френският министър на земеделието Ани Женевар подчертава значението на преговорите след трудния период за европейските производители.

Според нея бъдещата ОСП трябва да помогне за възстановяване на доверието в сектора. Особено внимание се отделя на перспективите пред младите поколения, които планират да се занимават със земеделие.

Ирландският министър на земеделието Мартин Хейдън също подчертава необходимостта от споразумение. Той определя стабилността и предвидимостта за европейските фермери като основни цели на преговорите.

Въпреки заявените намерения, постигането на обща позиция остава зависимо от компромисите между държавите членки.

Какво означават преговорите за българските земеделски производители?

Реформата на Общата селскостопанска политика след 2027 г. ще има пряко значение и за България.

Българските земеделски стопанства получават подпомагане по интервенциите, включени в действащия Стратегически план за периода 2023–2027 г.

След изтичането му ще започне прилагането на новата европейска рамка. За производителите особено важни ще бъдат правилата за допустимост и разпределението на финансовите средства.

Евентуални промени в определението за активен фермер могат да засегнат определени категории кандидати.

Предложенията за по-силна подкрепа на малките стопанства също могат да променят структурата на подпомагането. За младите земеделски производители значение ще имат условията за започване и развитие на стопанска дейност.

На този етап обаче няма окончателни решения за конкретните ставки или националното финансиране на България след 2027 г.

Затова не може да се твърди, че субсидиите за българските фермери вече са намалени или увеличени.

Кога ще има яснота за новата ОСП?

Министрите на земеделието се стремят да сближат позициите си по основните въпроси на реформата. Дори да бъде постигнато политическо съгласие, предстоят допълнителни законодателни и бюджетни процедури.

Бъдещата ОСП трябва да бъде съгласувана с финансовата рамка на ЕС за периода 2028–2034 г.

Според цитираната информация европейските представители се надяват бюджетните преговори да приключат до края на 2026 г. Този срок обаче е заявена цел, а не гарантирана дата за окончателно приемане.

Най-важните въпроси остават размерът на средствата, условията за подпомагане и разпределението им между отделните категории производители.

Отговорите ще определят финансовата среда, в която европейските фермери ще работят след 2027 г.

Източник: AFP, по информация от срещата на министрите на земеделието на ЕС в Люксембург.