Вносът на фуражи в Китай нараства заради дефицит на ключови съставки
Вносът на фуражи в Китай остава ключов фактор за покриване на нарастващото вътрешно търсене, въпреки усилията на страната да увеличи собственото си производство.
Китай частично задоволява нарастващото търсене на фуражи, чрез увеличено вътрешно производство, но има съставки, които е принуден да внася в доста големи количества.
Това съобщават анализатори от APK-Inform.
Според оценки на Министерството на земеделието на Съединените щати (USDA), общото потребление на основни енергийни фуражни съставки, като царевица, пшеница и ечемик, се е увеличило средно с 2,6% годишно през последните 5 сезона и може да достигне рекордните 278,7 милиона тона през 2025/26 г.
„В същото време, ако за царевицата и пшеницата обемите на вътрешното производство надвишават обемите на потребление на фуражи, то за ечемика от тази гледна точка е характерно дефицитно салдо и тази култура се налага да се внася в значителни обеми“, обясняват експертите.
Общият внос на тези зърнени храни в Китай, според оценки на USDA, достигна своя пик през 2023/24 г. и възлиза на 52,9 милиона тона, след което се наблюдава рязък (-69%) спад до 16,2 милиона тона. Очаква се известно възстановяване на обемите на внос през настоящия сезон – до 24,5 милиона тона, но все още е трудно за експертите да отговорят дали прогнозният потенциал ще бъде постигнат в условията на глобална пазарна турбуленция.
Тази ситуация се наблюдава и в сегмента на протеиновите фуражни съставки, по-специално шротовете. През 2025/26 г. общата консумация на фуражи от трите основни вида шротове (соя, рапица и слънчоглед), според прогнозите на USDA, може да достигне 99,2 милиона тона. В същото време вътрешното производство на тези съставки се оценява на 97,7 милиона тона, което създава потенциал за внос от 4,9 милиона тона. Средният годишен ръст на потреблението на тези шротове се оценява на 4,3%, докато ръстът на вътрешното производство е 4,6%.
„По отношение на основните видове шротове може да се отбележи, че при соевия шрот вътрешното търсене се покрива изцяло от местното производство (включително от вносна соя), при рапичния шрот производството и потреблението на фуражи са практически съпоставими (с лек дефицит), а при слънчогледовия шрот има значителен дефицит в потреблението“, обобщават експертите.
