Датските фермери се притесняват, че новия въглеродният данък ще понижи производството

Дания, основен износител на свинско и млечни продукти, може да стане първата страна в света, която ще наложи данък върху емисиите върху земеделието, ход, който има широка политическа подкрепа в страната, след като Нова Зеландия миналата година отложи този данък до края на 2025 г.

Датските фермери изразиха в сряда загриженост, че плановете за налагане на данък върху въглеродните емисии върху земеделието като част от усилията за постигане на амбициозните климатични цели на Дания ще ги принудят да намалят производството и да затворят ферми.

Въглеродният данък върху фермерите може да помогне на Дания да постигне своята законово обвързваща цел до 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове със 70% спрямо нивата от 1990 г. Но подобна мярка би означавала и по-високи разходи за фермерите, и като следствие би намалила производството с до една пета, каза група, определена от правителството, в доклад в сряда. Данък от 750 датски крони ($109) на милион тона емитиран въглероден диоксид (CO2) би имал най-голямо въздействие. Групата обмисля варианти и с по-ниски данъци от 375 крони и 125 крони.

„Тези модели се основават на нещо много разочароващо, а именно, че намаляването на климата може да дойде само чрез намаляване на производството“, каза Педер Туборг, главен изпълнителен директор на производителя на млечни продукти Arla Foods, пред Ройтерс. Туборг каза, че новите технологии са помогнали на 9000 фермери на Arla в Дания, Швеция, Англия, Германия и Бенелюкс да намалят емисиите с 1 милион тона през последните две години. „Има път за иновации“, каза той. „Бихме искали да продължим това пътуване, вместо да се налага да затваряме производството си.“

Повече от половината земя в Дания е обработваема, като селското стопанство представлява около една трета от въглеродните емисии в страната, според датския мозъчен тръст за климата Concito. Земеделският сектор се превърна в политическо поле на битка, докато Европейският съюз се стреми да постигне целта си за нетни нулеви емисии до 2050 г. Земеделските производители в целия блок протестират от седмици, заявявайки, че са изправени пред нарастващи разходи и данъци, бюрокрация и прекомерни екологични правила.

Сценариите, изложени от правителствените съветници, ще намалят селскостопанското производство с между 6% и 15%, като производството на едър рогат добитък и свине ще спадне с около 20% при най-суровия сценарий за данъчно облагане. „Ще бъде сравнително драматично, ако изберем да тръгнем по този път“, каза Джейс Вальор, от Danish Crown, пред TV2. „Ключово е да насърчим нашите най-добри фермери да станат по-добри, за да можем да поведем пътя към устойчив преход“, каза той.