Едно интервю с Димитър Витковски, председател на НАПА

През март тази година Националната асоциация на професионалните агрономи (НАПА) беше регистрирана според законите на Република България и започна своята дейност. С нея съсловието вече официално има своята професионална организация. За целите, които стоят на дневен ред разказва агроном Димитър Витковски – Председател на УС на НАПА

Агр. Витковски, как се стигна до създаването на Национална асоциация на професионалните агрономи?
В интерес на истината, идеята не беше плод на спонтанно решение, а на добре осъзната необходимост. С група колеги агрономи съмишленици, с които работим в реалното производство на полето, отдавна обмисляхме тази идея. Тези колеги са от цялата страна – Видин, Враца, Плевен, Добрич, Силистра, Тутракан, Бургас, Ямбол, Пловдив, основните селскостопански райони в България.
Миналата есен се събрахме, за да обсъдим текущите проблеми на полето и предизвикателствата пред нас. И от тази среща се роди нещо много хубаво. Стигнахме до идеята, че трябва да направим наша организация. По-късно се реши формата да е Асоциация на професионалните агрономи.

Кой може да стане член на Националната асоциация на професионалните агрономи?
Отговорът на въпроса се крие в наименованието – професионални агрономи. Това са колеги, които работят в практиката, имат съответното висше образование и безсрочен сертификат за работа с препарати за растителна защита по Закона за защита на растенията.

Кои са основните цели пред Асоциацията на професионалните агрономи?
Основната идея обхваща две направления – обмяна на опит и предаване на знанията в поколенията. Да ги предаваме на по-младите колеги, защото ако в момента ние сме настоящето, то бъдещето е за тях.
Целта на обмяната на опит е да си помагаме в тълкуванията на ситуациите, с които се сблъскваме на полето. Защото в земеделието две еднакви години никога не са съществували. Всеки един район си има специфични особености – почви, валежи, температури. Когато имаш мрежа от колегите, с които можеш да се посъветваш, за всеки един агроном ще е по-лесно.
За да има надграждане, следващата ни задача ще бъдат специализирани обучения за агрономи, а не за потребители. Те ще се провеждат извън активния сезон и нивото им ще бъде съобразено с професионалното ниво на колегите. На тези обучения ще имаме възможност да се докоснем до най-новите технологии и продукти в агрономията. Ще имаме възможност да ги изпитаме, за да може да предадем опита на фермерите.
Освен това, искаме да се легитимираме в Министерството на земеделието и храните. Там непрекъснато текат работни групи и комисии, на които ние можем да бъдем полезни с нашите професионални познания – както от теорията, така и от реалната ни работа на терен на полето.
Тъй като разполагаме с колеги в Асоциацията от всички райони на страната, планираме те да бъдат в помощ на земеделските производители с предоставянето на професионални консултации. Този услуга засега е в процес на структуриране. С две думи, смятам че тази организация ще е полезна не само за цялата агрономическа общност в България, но и за цялата земеделска общност.

Споменахте консултации, приемат ли българските фермери агрономически съвети?
Както и друг път съм казвал, този романтичен период в българското земеделие, в който всичко се развиваше лесно и добре, приключи. Предизвикателствата в земеделието стават все повече. И по отношение на климатичните промени, и по отношение рестрикции на много препарати за растителна защита. Засилват се и ограниченията по отношение на използваните торове, ще се изисква основно използване на инхибирани азотсъдържащи торове заради намаляването на нитратното замърсяване на подпочвените води.
Това са все важни теми, които до голяма степен са сложни за фермерите, особено ако не притежават съответното образование. Те и без това са достатъчно много обременени с административна дейност и други текущи задачи.
Все повече от тях осъзнават необходимостта от адекватна агрономическа помощ. Но тя трябва да бъде различна от тази, която предлагат търговците. Защото всеки е лоялен към този, които му осигурява хляба, а агрономията е сложно изкуство. Добре е фермерите в бъдеще да се насочват към агрономическа помощ, която да бъде лоялна към тях.
Тя разбира се трябва да е платена, както е навсякъде по света. Но това е по силите дори и на по-малките стопанства. Винаги могат да се обединят по няколко в един район и да наемат общ агроном-консултант под някаква форма. Това е абсолютно наложително, ако искат да са конкурентноспособни в новите трудни условия.
И точно тук нашата Асоциация ще им бъде от помощ, тъй като ние, като публична организация, винаги можем да посочим лица, в които имаме доверие във всеки един район на страната, към които могат да се обръщат земеделските производители. А ние като общност винаги ще ги подпомагаме.

И на финала на това интервю – какво предстои в бъдеще?
Този уикенд ще проведем национално събрание с членовете на асоциацията, на което ще се поставят редица въпроси, възникнали в практиката. Сред темите на фокус са както последиците от монокултурното отглеждане на слънчоглед, така и появата на нови неприятели по културите.
Благодаря за отделеното време, запазвам си правото да Ви потърся отново за да дадете повече информация на читателите по тези актуални проблеми
Аз също благодаря на вас и на Агровест за възможността нашият опит да достига по-бързо и навреме до широката общественост.